1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр. София, 26.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1703 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК връзка с § 14 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по частна жалба /неточно посочена като частна касационна жалба/ на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. С. срещу определение от 21.03.2014г. по в. гр. дело № 9931/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Б състав, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 95005/20.08.2013г. от [фирма] за изменение на решение от 10.07.2013г. по в. гр. дело № 9931/2012г. на СГС в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че въззивният съд неправилно се е аргументирал с непредставен списък по чл. 80 ГПК за разноските пред първата инстанция и не е съобразил, че списъкът е представен своевременно, видно от протокола от последното съдебно заседание по гр. дело № 54515/2011 г. на СРС, 55 състав, проведено на 01.12.2011г., като с писмената защита е представено само доказателство за платено адвокатско възнаграждение. Поддържа становище, че доколкото в първоинстанционното производство е представен списък по чл. 80 ГПК, такъв не следва да се представя със същото съдържание пред въззивната инстанция. Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд да бъде отменено и решението да бъде изменено в частта за разноските, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 4 694,40 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответниците [фирма], [населено място] и Н. Д. Д. от [населено място], двамата чрез процесуален представител адв. Д. Зарева, оспорват частната жалба и поддържат становище за правилност на определението, тъй като списъкът по чл. 80 ГПК е представен след приключване на последното заседание в първоинстанционното производство. Излага и доводи по същество за неоснователност на молбата за изменение на решението на въззивната инстанция в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане молбата на [фирма] за изменение на решение от 10.07.2013г. по в. гр. дело № 9931/2012г. на СГС в частта за разноските, дължими за първоинстанционното производство, а именно адвокатско възнаграждение в размер 4 694,40 лв. с ДДС, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като въззивникът /ищец/ е представил списък по чл. 80 ГПК за разноските пред първоинстанционния съд след приключване на последното съдебно заседание в първата инстанция. Изложил е съображения, че в представения във въззивното производство списък по чл. 80 ГПК са посочени само разноските, представляващи внесена държавна такса по делото, но не и адвокатско възнаграждение.
Определението на Софийски градски съд е неправилно.
Разпоредбата на чл. 80, изр. 1 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е предвидено като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. П. от неизпълнение на това задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските – чл. 80, изр. 2 ГПК /след изменението с ДВ, бр. 100 от 2010г./.
В настоящия случай въззивникът – ищец е представил своевременно, на 20.05.2013г., т. е. преди съдебното заседание списък на претендираните разноски по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция, поради което въззивният съд дължи произнасяне по молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Обстоятелството, че списъкът за претендираните в първоинстанционното производство разноски е представен след приключване на последното съдебно заседание, проведено на 01.12.2011г., а именно с писмената защита, изпратена по пощата на 15.12.2011г., е относимо към молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и преценка за нейната допустимост, но не и към молба за изменение на въззивното решение. При представен списък по чл. 80 ГПК във въззивното производство преди приключване на последното съдебно заседание и подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК молба за изменение на въззивното решение – за присъждане с оглед изхода на спора и на направените в първоинстанционното производство разноски или част от тях, въззивната инстанция следва да разгледа молбата и да се произнесе по същество.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че като е оставил без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК по съображения за липса на представен списък по чл. 80 ГПК, Софийски градски съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски градски съд за произнасяне по молбата на [фирма] за изменение на решение от 10.07.2013г. по в. гр. дело № 9931/2012г. на СГС в частта за разноските.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 21.03.2014г. по в. гр. дело № 9931/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Б състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на молбата на [фирма] по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение от 10.07.2013г. по в. гр. дело № 9931/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Б състав в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.