О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 02.02.2015година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 62/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №337 от 14.10.2014 г. по т.д. № 2421/ 2014 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане касационна жалба срещу Решение № 24 от 26.03.2014 г. по гр.д. № 15/ 2014 г. на Пернишки окръжен съд, постановено на основание чл. 240 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. По съображения, че е нарушено правото на обжалване на жалбоподателя, подал редовна касационна жалба, той иска определението да се отмени и делото да се върне за произнасяне по подадената касационна жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба.
С обжалваното определение ВКС, ТК, състав на І отд. е оставил без разглеждане касационна жалба срещу решение на окръжен съд, с което не е уважена молбата по чл. 240 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК срещу неприсъствено първоинстанционно решение. Съдът е посочил, че производството пред окръжния съд е по реда на чл. 240 ал. 1 т. 1 ГПК и постановеното решение е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна. Касационна жалба срещу решение, постановено в производство по чл. 240 ал. 1 ГПК по молба за отмяна на неприсъствено решение, е процесуално недопустима поради необжалваемостта на постановеното от окръжния съд решение. Това решение няма характер на въззивно решение по чл. 270 – чл. 272 ГПК, като спецификата на неприсъственото решение, което не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239 ал. 4 ГПК, обуславя характера на акта по чл. 240 ал. 1 ГПК. Предвиденият в закона ред за защита срещу неприсъствено решение, не е редът за обжалване на решенията по Глава ХХ и Глава ХХІІ, а този по чл. 240 ГПК: искане за отмяна на основанията, посочени в чл. 240 ал. 1 ГПК, и нарочен иск по чл. 240 ал. 2 ГПК. Предметът на двете производства е различен – в производството по чл. 240 ал. 1 ГПК се атакува влязло в сила неприсъствено решение и въззивният съд преценява само основанията за отмяна по чл. 240 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК и не прилага правилата за въззивното производство, а предмет на въззивното производство е невлязло в сила първоинстанционно решение. Основанията за отмяна по чл. 240 ал. 1 ГПК са изчерпателно изброени и са различни от основанията за въззивно обжалване. Процесуалните правомощия на съда в производството по чл.240 ГПК (чл. 240 ал. 1 ГПК) са различни от тези на въззивния съд (чл. 271 ал. 1). В решението по чл. 240 ал. ГПК съдът се произнася в рамките на възложените му от процесуалния закон правомощия в извънинстанционно производство, а не в качеството на въззивна инстанция и решението не е от посочените в чл. 270 – чл. 272 ГПК и не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 337 от 14.10.2014 г. по т.д. № 2421/ 2014 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: