3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 29.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 499 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 235 от 28.07.2015г. по ч.т.д. № 3761/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.248 ГПК за допълване на решение № 144 от 19.12.2014г. по същото дело в частта му относно дължимите разноски в негова полза и за изменение на решението в частта му относно размера на присъдените в полза на ищеца разноски.
Частният жалбоподател поддържа, че в противоречие с материалния и процесуалния закон ВКС не е разгледал и уважил молбата му за допълване на решението в частта за дължимите му се разноски за трите инстанции съобразно изхода на делото. Сочи, че действително не е представил списък на разноските за въззивното производство, но съгласно т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС това не е основание да бъде отказано допълване на решението в частта за разноските. Поддържа още, че в нарушение на процесуалния закон съставът на ВКС е заключил, че молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за присъдените на ищеца разноски попада в приложното поле на указанията, съдържащи се в т.9 от посоченото тълкувателно решение. Твърди, че в случая е представил списък на разноските си за първа и за втора инстанция, пред които се е развило производството, по което са направени деловодните разноски от противната страна. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена изцяло молбата му по чл.284 ГПК или алтернативно молбата му да бъде върната за разглеждане с указания относно нейната допустимост и основателност.
Ответникът И. П. П., представляван от адв. П., оспорва частната жалба. Поддържа, че частният жалбоподател не е представил списък с разноски в нито една от трите инстанции, нито пък е имал претенции за такива в заседанията. Поради това моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Ответникът Н. П. К., представляван от адв. И. Д., не оспорва частната жалба, като заявява, че споделя изложените в нея съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2, изр.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молбата на [фирма] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в размер на 2 190 лева, а присъденото на ищеца И. П. П. адвокатско възнаграждение бъде намалено до размер на 3 390 лева, е подадена в срок, но е недопустима, тъй като молителят не е представил в хода на касационното производство списък на разноските.
С решението, чието изменение по реда на чл.248 ГПК е поискано, на молителя – частен жалбоподател в настоящото производство е присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 358,40 лева, а с въззивното решение в потвърдената му част на същия не са присъдени разноски за производството пред тази инстанция, като искане за присъждане на разноски не било правено от тази страна нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Поради това направеното от молителя искане има характера не на искане за допълване на решението в частта за разноските, а на искане за изменението му в тази част, за чиято допустимост съгласно чл.80 ГПК и указанията по прилагането й, дадени в т.9 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, е необходимо страната да е представила списък на разноските. Тъй като такъв списък не е представен, подадената молба в тази част е недопустима и , като я е оставил без разглеждане, съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон.
С молбата си по чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските и по отношение на присъдените на насрещната страна разноски, като бъдат намалени с оглед уважената част от иска и определените минимални размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав счита, че разглеждането на това искане не е обусловено от представянето на списък по чл.80 ГПК, тъй като в тази му част не касае разноските, претендирани от страната, а разноските, претендирани и присъдени на противната страна. В чл.80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им, като последицата от неизпълнение на това задължение е лишаване на тази страна от правото да иска изменение на решението в частта за разноските. Представянето на списък на претендираните разноски има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски на противната страна. Този извод следва от обстоятелството, че задължението за представяне на списък цели постигането на яснота относно претендираните от страната разноски и улесняване защитата на противната страна, поради което непредставянето на списък следва да рефлектира само върху отговорността на противната страна за тези разноски. Представянето на списък по чл.80 ГПК няма отношение към обема на отговорността спрямо противната страна за направените от нея разноски, поради което непредставянето на такъв не лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта за възложените в нейна тежест разноски, присъдени на противната страна. Поради това направеното искане по чл.248 ГПК в тази му част е допустимо и е следвало да бъде разгледано по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 235 от 28.07.2015г. по т.д. № 3761/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на [фирма] по чл.248 ГПК за изменение на решение № 144 от 19.12.2014г. по същото дело в частта му относно размера на присъдените в полза на И. П. П. разноски.
ВРЪЩА делото на ВКС, ТК, I т.о. за произнасяне по направеното искане по чл.248 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 235 от 28.07.2015г. по ч.т.д. № 3761/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на [фирма] по чл.248 ГПК за изменение на решение № 144 от 19.12.2014г. по същото дело относно присъдените в негова полза разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: