О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2
гр. София, 03.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2322 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. С., [населено място], представляван от адв. Й. Й. срещу определение от 06.06.2016г. по ч.гр.д. № 2239/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, с което е обезсилено определение от 28.01.2016г. по т.д. № 9197/2012г. на СГС, ТО, VI-13 състав и е прекратено производството по молбата на С. И. С. за отмяна на допуснатото с определение от 12.03.2013г. обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със закона и с т.6 от ТР № 6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че независимо от това, че чл.402, ал.1 ГПК не предвижда възможност трето лице да иска отмяна на обезпечението, в случая законът следва да се тълкува по аналогия с тълкуването на чл.396, ал.1 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия и за произнасяне по същество по частната жалба.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] счита, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Ответникът „А. Т.“ Д. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима.
Обжалваното определение е постановено от въззивния съд по частна въззивна жалба срещу определение на окръжния съд, с което е отменено допуснато по делото обезпечение. Въззивният съд се е произнесъл по частната жалба и, като е приел, че молителят С. С. не е легитимиран да иска отмяна на обезпечението и СГС не е дължал произнасяне по същество на молбата му, е обезсилил първоинстанционното определение и е прекратил производството по молбата за отмяна на допуснатото обезпечение.
Съгласно чл.402, ал.2, изр.2 ГПК определението на съда по отмяна на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба пред въззивна инстанция. Това определение обаче не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като съгласно ТР № 1 от 21.07.2010г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС обезпечителното производство е двуинстанционно. Определението по чл.402 ГПК не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него не се прегражда развитието на висящото производство по делото, по което е постановено. То не е от категорията и на посочените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с него не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на производството, в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на посоченото тълкувателно решение. Без значение за допустимостта на касационното обжалване на определението е обстоятелството, че въззивният съд, след като е обезсилил първоинстанционното определение, е прекратил производството по молбата за отмяна на обезпечението. С постановяване на въззивния акт е осъществен предвиденият в ГПК въззивен контрол на първоинстанционното определение по чл.402 ГПК, с което е изчерпан инстанционният контрол на по отношение на това определение. В този смисъл е и трайната съдебна практика – определение № 147 от 17.03.2016г. по ч.т.д. № 438/2016г. на ВКС, II т.о., определение № 137/23.02.2015 г. по ч. гр. д. № 7451/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 36/3.02.2016 г. по ч. гр. д. № 59/2016 г. на ВКС, I г. о., определение № 75/16.02.2016 г. по ч. гр. д. № 6050/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 221/28.03.2013 г. по ч. т. д. № 1441/2013 г., на ВКС, II т. о.
По изложените съображения подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на С. И. С., [населено място], представляван от адв. Й. Й. срещу определение от 06.06.2016г. по ч.гр.д. № 2239/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: