2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 13.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2906 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.” срещу решение № І-90 от 30.06.2014г. по в.гр.д. № 809/2014г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено Решение № 484 от 04.03.2014г., постановено по гр.д. № 3397/2013г. на Районен съд Бургас, за отхвърляне на предявения от В. „Х. Б.” против [фирма] иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане в размер на 8 544 лева, представляващо сбор от неплатени месечни вноски по договор за наем от 27.12.2007г. на помещение с площ от 70 кв.м. и дворно място от 100 кв.м., находящи се в [населено място], V-ти километър, бивше „Цветопроизводство”, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2013г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г/. Съобразно тази императивна разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от В. „Х. Б.” иск за установяване по отношение на [фирма], че същото дължи сумата 8 544 лева, представляваща сбора от неплатените месечни наемни вноски за периода от месец септември 2010г. до месец декември 2011г. по договор от 27.12.2007г. – за наем на помещение с площ 70 кв.м. и дворно място от 100 кв.м., находящи се в [населено място], V-ти километър, бивше „Цветопроизводство”, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2013г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1711/2013г. на РС Бургас. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, тъй като претендираното вземане е по търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ – сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие. Цената на иска е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 29.09.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.” срещу решение № І-90 от 30.06.2014г. по в.гр.д. № 809/2014г. на Окръжен съд Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: