4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
гр. София, 21.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 805 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Б. Я. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Д. срещу решение № 2487 от 16.12.2015г. по т. дело № 4574/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1380 от 14.08.2015г. по т. дело № 4533/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Б. Я. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване нищожност, недопустимост на вписването, както и установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по заявление с вх. № 20140613174758.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че процесното вписване не е нищожно с оглед факта, че постановеният от длъжностното лице акт е валиден, когато е постановен в нужната форма и от компетентен орган. Излага съображения, че длъжностното лице е постановило нищожен акт, тъй като извън компетентността му в производството по вписване на промени е да преценява представена от заявителя съдебна практика, да съобразява представените документи съобразно съдебни решения и други актове, които не са от кръга на тези, удостоверяващи подлежащите на вписване обстоятелства. Касаторът релевира доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция за неотносимост на доводите в исковата молба към валидността на процесните решения. Поддържа, че първоинстанционното решение е следвало да бъде отменено, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – съдът неправилно е оставил без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение въпреки наличието на необходимите предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:
За да направи извод, че извършеното вписване № 20140619101927 по заявление с вх. № 20140613174758 на обстоятелства по партидата на ответното дружество не е нищожно, въззивният съд е посочил, че ищецът не твърди вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и че е неоснователно твърдението на ищцовата страна за вписване въз основа на нищожен акт. Съдебният състав е приел, че актът, въз основа на който е извършено вписването, е валиден, тъй като е постановен в нужната форма /писмена, вкл. чрез електронен документ/ от компетентен орган /длъжностно лице по регистрацията по чл. 20 ЗТР/. Обстоятелството какви документи длъжностното лице е преценявало, за да постанови вписването, е ирелевантно към валидността на самия акт за вписване, а фактът, че към дадено заявление са приложени и неотносими документи, не означава, че именно на тях е основано постановеното вписване.
Изводът за неоснователност на иска за установяване недопустимост на вписването е аргументиран с довода, че вписването е извършено по искане на легитимирано лице. За да приеме, че адв. Д. Б. е упълномощен да подаде заявлението, въззивната инстанция е обсъдила представените пълномощни и протокола от ОС от 13.03.2014г. за избор на нов управител на дружеството – Я. Л., позовала се е на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗТР и е съобразила извършеното упълномощаване на адв. С. Р. и преупълномощаване на адв. Д. Б..
Искът за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство е приет за неоснователен по съображения, че част от представените в регистърното производство актове и документи не касаят самото вписано обстоятелство /напр. за представителната власт на заявителя или за внесена държавна такса/, друга част са относими към законосъобразността на заявеното за вписване обстоятелство с оглед преценката по чл. 21, т. 5 ЗТР, която обхваща два аспекта – проверка за съществуване на обстоятелството и проверка за съответствието със закона. Въззивният съд е посочил, че от значение за предявения иск е дали вписаното обстоятелство съществува, поради което е анализирал доказателствата /решение на ОС от 13.03.2014г. и договор от 25.03.2014г./ и е направил извод, че решението за освобождаване на досегашния управител на дружеството /ищеца/ и избор на нов управител /Я. Л./ е прието. Изложил е съображения, че твърдените доводи за нищожност на решението на Общото събрание поради нелегитимно свикване на събранието чрез нотариални покани, връчени на адреса на управление на дружеството, а не на адреса на ищеца, и представляване на другия съдружник В. Л. на събранието от пълномощник без представителна власт, са неотносими към валидността на процесните решения на ОС – същите касаят законосъобразността на решенията на ОС и не водят до порока „нищожност“. Независимо от това решаващият съдебен състав е изложил и съображения за неоснователност на релевираните доводи.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение и за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, респективно че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за настоящото производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2487 от 16.12.2015г. по т. дело № 4574/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.