5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
С., 12.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1343/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 30 от 24. 01.2014 г. по гр.д. № 892/2013 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено Решение №158 от 05.07.2013 г. по гр.д. №789/2012 г. на Районен съд – Мездра, с която е отхвърлен иска му срещу [фирма] – [населено място], [община] по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване вземане 23 040 лв., със законната лихва и разноски за производството за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – ч.гр.д.№516/ 2012 г. на РС – Мездра, както и в частта, с която насрещният иск за имуществени вреди от неизпълнение на договора за охрана е отхвърлен за сумата над 16 500 лв. до 24 500 лв., решението е отменено в частта, с която е отхвърлен насрещния иск за посочената разлика 8000 лв., за която искът е уважен – за имуществени вреди от неизпълнение на договора за охрана – липса на материали в склад „Д.”- [населено място]. Касационната жалба е срещу решението в частта, с която е потвърдено решението, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК и в частта, с която е уважен за 8000 лв. насрещния иск, с оплакване за неправилност.
В Изложение жалбоподателят поддържа по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, че въпросът: дължи ли се сума по неподписани от длъжника фактури, се решава противоречиво от съдилищата – въззивният съд е приел, че в този случай длъжникът не дължи сумите, а друго е прието в Р.№44/07.05.2013 г. по т.д.№ 8/2013 г. на ОС – Враца. Сочи, че решението противоречи на Р.№ 100/20.06.2011 г. по т.д.№ 194/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Опр. №104/11.02.2013 г. по т.д.№ 851/2012 г. на ВКС, І т.о.( които са по въпроса за прекъсване на погасителната давност) и извежда въпросите: 1. счетоводното записване от длъжника на задължението към кредитора и извършени частични плащания по конкретни фактури представляват ли признание на задължението за пълния размер на дълга и прекъсват ли давността; 2. Признаването на вземането от длъжника с отговора на исковата молба прекъсва ли давността по чл. 116 б.”а” ЗЗД и 3. Допустимо ли е чрез конклудентни действия да се извърши признание на дълга от длъжника. По насрещния иск по съображения за неправилност на решението, жалбоподателят сочи, че по въпроса: следва ли изпълнителят да носи пълна имуществена отговорност за липсващи СМЦ, когато в договора няма такава клауза, решението противоречи на Опр.№ 614/27.04.2011 г. по гр.д. № 1779/ 2010 г. на ІV г.о. По въпроса: следва ли длъжникът да отговаря, когато щетата е настъпила в патримониума на трето лице, неучастващо като страна по договора за охрана, жалбоподателят изразява несъгласие с направените изводи, счита, че не е намалено имуществото на кредитора, сочи Р.№192/20.01.2011 г. по т.д.№ 1057/ 2009 г. и извежда въпросите: носи ли изпълнителят пълна имуществена отговорност за липси, когато СМЦ не са собствени на възложителя по договора; когато вредите са настъпили в патримониума на трето лице, различно от възложителя, които въпроси са решени в противоречие с трайната практика на ВКС. По въпроса: следва ли да се ангажира отговорността на изпълнителя, когато не е доказана причинно-следствената връзка между констатираните липси и виновното неизпълнение на договора – въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото; иска да се допусне касационно обжалване по въпросите: следва ли да се ангажира имуществената отговорност на изпълнителя, когато има съществено неизпълнение от възложителя; когато не са конкретизирани обектите, предмет на договора, вида и количеството на намиращите се в тях СМЦ; допустимо ли е с гласни доказателства да се установяват липси на стойност над 5000 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и частично е отменено решение, с което е разгледан иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК, и осъдителен иск, който частично е уважен, цената на всеки от които искове не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По касационната жалба срещу решението в частта, с която е потвърдено решението, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване вземането:
За да отхвърли иска, въззивният съд след обсъждане на Договора за охрана от 02.04.2007 г., изпълняван от ищеца през част от исковия период, на осчетоводените при ответника като задължение към ищеца фактури, на подписани от ответника фактури и въз основа на заключението на счетоводната експертиза, е посочил, че задължението е погасено чрез извършено плащане по четири от фактурите. Обосновал е, че не са доказани задълженията по издадените от ищеца Ф.№ 1028/01.11.2008 г., Ф.№1067/01.12.2008 г. и Ф.№1105/01.12.2009 г., които не са подписани от ответника и не са заведени в счетоводството му, а ищецът не ангажира други доказателства, с които да установи, че извършената работа, посочена в тези фактури, е приета от ответника – претенцията в тази част е неоснователна. За установените задължения за периода юли 2007 – март-септември 2008 г., за които е доказано вземането на ищеца, по съображения, че е основателно възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла 3-годишна давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, считано от деня, в който вземането е изискуемо, съобразно чл. 6 от Договора, съдът е приел, че 3 години назад от датата на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК 07.05.2012 г. – или от 07.05.2009 г. – вземанията са погасени по давност, на което основание е отхвърлил иска за установяване на вземането по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното и тъй като жалбоподателят не доказва да се решава противоречиво от съдилищата въпросът: дължи ли се сума по неподписани от длъжника фактури – представеното копие от Р. № 44/07.05.2013 г. по т.д.№ 8/2013 г. на ОС – Враца не е влязло в законна сила – по този въпрос не следва по този въпрос да се допуска касационно обжалване.
По въпросите за прекъсването на давността: в производството пред първоинстанционния съд по основателността на възражението на ответника за изтекла погасителна давност, направено с Отговора на исковата молба, ищецът не е възразил, че давността е прекъсната с конклудентни действия, нито е представил доказателства за признаване на вземането от длъжника, затова съображения в първоинстанционното решение по въпроса за прекъсването на давността не са изложени. Във въззивната жалба ищецът е поддържал, че давността е 5-годишна, съгласно чл. 110 ЗЗД, което сочи и в писмените си бележки, постъпили по делото на 21.01.2014 г. Съдебното дирене по делото е приключило на 14.01.2014 г., а въззивното решение носи дата 24.01.2014 г. По делото са приложени Молба на ищеца от 22.01.2014 г., с писмени доказателства, съставляващи кореспонденция на страните, които не са били своевременно представени от ищеца и не са били приети от съда.
При тези данни не са релевантни за делото въпросите: 1. счетоводното записване от длъжника на задължението към кредитора и извършени частични плащания по конкретни фактури представляват ли признание на задължението за пълния размер на дълга и прекъсват ли давността по чл. 116 б.”а” ЗЗД, 2. Признаването на вземането от длъжника с отговора на исковата молба прекъсва ли давността по чл. 116 б.”а” ЗЗД и 3. Допустимо ли е чрез конклудентни действия да се извърши признание на дълга. Такива възражения ищецът не е правил, не са обсъждани от съда, доказателствата, на които ищецът обосновава искането за допускане на касационно обжалване, не са приети по делото.
По касационната жалба срещу решението в частта, с която е потвърдено решението, с което е уважен насрещния иск за 8000 лв. – вреди от неизпълнение на договора за охрана.
От изведените от жалбоподателя въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване по въпросите:следва ли изпълнителят да носи пълна имуществена отговорност за липсващи СМЦ, когато в договора няма такава клауза и следва ли да се ангажира отговорността на изпълнителя, когато не е доказана причинно -следствената връзка между констатираните липси и виновно неизпълнение на договора, и когато не са конкретизирани обектите, предмет на договора и вида и количеството на намиращите се в тях СМЦ. Така изведените въпроси имат отношение към формиране решаващата воля на съда и към правилността на обжалваното решение, тези въпроси съставляват оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което основание жалбоподателят не излага.
За да уважи иска за 8000 лв. – имуществени щети от кражба от склад „Д.”, въззивният съд е изложил, че е установено задължението на изпълнителя да охранява този обект, поето с Договора за охрана. Обсъдил е ДП №175/2008 г. по описа на РПУ-М. пр.пр.№ 125/ 2008 г. на РП-М. (спряно поради неустановяване на извършителя) и на съставени по време действието на Договора за охрана от ДА ”Д.” Констативен протокол (л.66) за извършена проверка на съхранението на външен съхранител и Констативен протокол от 22.04.2008 г.(л.68), в който са установени количествени отклонения на наличностите на материали и стоки и е дадено предписание да се възстановят липсващите количества, обсъдил е и събраните гласни доказателства относно установените липси. Направил е извод, че изпълнителят не е положил дължимата грижа на добрия стопанин относно задължението за денонощна физическа охрана на склада, следствие което е допуснал отнемане на посочените СМЦ и не е доказал изключващи отговорността обстоятелства – основателен е искът за обезщетение за щети, причинени на възложителя – пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията, поети с договора, която е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението.
С оглед изложеното и тъй като се установява от Р.№160/26.06. 2009 г. по гр.д.№ 51/2009 г., че [фирма] е възстановило на ДА”Д.” стойността на липсващото имущество, предоставено му за съхранение като външен съхранител, не е релевантен за делото въпросът: следва ли длъжникът да отговаря, когато щетата е настъпила в патримониума на трето лице, неучастващо като страна по договора за охрана, и когато не е намалено имуществото на кредитора. В случая щетата е установена – възложителят, като външен съхранител, е бил задължен да възстанови на на ДА”Д.” липсващите СМЦ и е възстановил тази щета, не се касае за щета, причинена на трето лице или за нереализиране на възможност кредиторът да увеличи имуществото си.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 30 от 24.01.2014 г. по гр.д. № 892/2013 г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място], [община] 1200 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: