2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 30.09.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1583/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Агенция ”Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление Велико Т. – [населено място] – трето лице помагач на страната на ответника [фирма] – [населено място] срещу Определение № 121 от 27.04.2016 г. по т.д. № 2808/ 2015 г. на ВКС, ТК, І отд., с което на основание чл. 280 ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане подадената от Агенцията касационна жалба срещу Решение № 318 от 11.06.2015 г. по т.д. № 250/2015 г. на АС – Велико Търново. Жалбоподателят излага, че неправилно ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, а тя е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като цената на иска по исковата молба е 10 559.11 лв. Иска обжалваното определение да се отмени.
Ответницата по частната жалба Л. Н. М. – от [населено място], [община] – ищца по делото и ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото, не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба срещу осъдителното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което ответникът [фирма] – [населено място], чиито помагач е частният жалбоподател, е осъден да плати на ищцата: 8500 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от датата на предявяване на иска, при предявен размер 10 000 лв., 2612.87 лв. – обезщетение за забавено плащане за посочения период, при предявен размер 3073.97 лв. с оглед допуснатото на 19.01.2015 г., поискано от ищцата, изменение на размера на исковете за обезщетение за забавено плащане; 439.11 лв. – обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва от датата на предявяване на иска, при предявен размер 559.11 лв. и 134.96 лв. – обезщетение за забавено плащане за посочения период, при предявен размер (след изменението) 171.83 лв. на обезщетението по чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Изложени са съображения, че предявените четири иска са с цена до 10 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди срещу застраховател с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), с цена на всеки един от отделните искове до 10 000 лв. Определяща за допустимостта на касационната жалба е цената на всеки от исковете, а не сборът им, както неоснователно поддържа частният жалбоподател. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от предявените искове е до 10 000 лв., поради което правилно с обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане. За да подлежеше на касационно обжалване въззивното решение в частта, с която е разгледан искът за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, следваше този иск да е предявен поне за 10 000.01 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 121 от 27.04.2016 г. по т.д. 2808/ 2015 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: