6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
С., 19.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4179/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1729 от 30.07.2013 г. по гр.д.№ 1044/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 4938 от 29.11.2012 г. по гр.д. №10399/2012г.на Варненски районен съд,с което е уважен иска по чл. 124 ал. 1 ГПК на [фирма]-гр.В. срещу [фирма] – [населено място] и е прието за установено, че ищецът не дължи 10 918.95 лв. за потребена ел.енергия за период 22. 11.2011 г. – 23.04.2012 г., като корекция на сметка, с оплакване за неправилност. В Основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че по въпроса: може ли доставчикът на ел.енергия да извърши последваща промяна на сметките поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – СТИ, съществуващата съдебна практика отрича такава възможност – Р.№ 104/05.07.2010 г. по т.д.№885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№26/04.04. 2011 г. по т.д.№ 427/2010 г. на ВКС,ІІ т.о. и Р.№189/11.04.2011 г. по т.д. №39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като сочи, че въпросът е от значение за развитие на правото, защото разглеждането му ще допринесе за осъвременяване на съдебната практика поради настъпилите законодателни промени и промени в обществените условия, като е и от значение за точното прилагане на закона, защото разглеждането му ще допринесе за промяна на съдебна практика поради неточно тълкуване на закона или за осъвременяване на тълкуването на съдебната практика по прилагане на закона с оглед настъпилите законодателни промени и промени в обществените условия.
Жалбоподателят обосновава, че практиката на ВКС не е съобразена с новонастъпили в правната действителност факти: Решение на Съда на ЕС от 21.02.2013 г. по дело С-472/11, с което е тълкувана Директива 93/13/ЕО от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а единствено Р.№189/11.04.2011 г. по т.д. №39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. съдържа съображения по въпроса за неравноправния характера на чл.24 ОУ на ДПЕЕ и чл.38 ал.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, като решението не държи сметка за характера на стоката и произтичащите от него особености на процеса по определяне количеството доставена ел.енергия, затова съдът предявява към доставчика неизпълнимо условие за доказване на факт. Сочи, че понастоящем е невъзможно да се установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно въздействие върху СТИ и количеството неизмерена ел.енергия за времето преди откриване на неточността. Относно изменението на Закона за енергетиката, Д.в. бр.54/17.07.2012 г.: чл.83 ал.1 т.б; чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 подробно обосновава, че то има тълкувателен характер и е задължително за съда. Аргументира, че е налице промяна на обществените отношения и на обществените условия и след началото на 2013 г. поради формираното обществено отношение по въпроса за възможностите на държавната власт да изпълнява възложените й задачи, като мнозинството граждани считат, че трябва промяна, и като част от цялата промяна в съдебната система може да се търси промяна на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, като се изостави практиката, която позволява кражбата на ел.енергия. Излага съображения в подкрепа на довода за неточно тълкуване на закона, евентуално за необходимост от осъвременяване на тълкуването, основани на възмездния характер на търговската продажба, на допустимостта да се търси от крайния потребител плащане на неотчетените, макар и потребени количества ел.енергия, като реално потребено количество е действително потребеното от консуматора, и фактът, че следва да се измери, не може да обоснове извод, че ако измервателен уред липсва/ или е неизправен, потребителят не дължи нищо. Възразява относно неправилното съдържание, вложено в словосъчетанието ”реално потребление” от различни състави на ВКС, поддържа, че крайният клиент не може да бъде освободен от отговорност по отношение точността в измерването на СТИ. Доводът, че е неправилна създадената при неточно тълкуване съдебна практика жалбоподателят аргументира с посочването, че за прилагането й се нарушават процесуалните норми и принципи на гражданския процес, правилата за разпределение на доказателствената тежест, като на ответника по иска се отказва да защити материалното си право чрез процедурни мерки – дефиниране на съдебната практика не по тълкуване правната природа на един материално-правен институт, а по виждане за факт. Като заключава, че точният смисъл на закона за корекционните процедури е като форма на допълване в лимитативно определени случаи на отчетените данни от СТИ в рамките на един презумптивно установен период, иска да се допусне касационно обжалване, като излага и оплаквания за неправилност на решението.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на касационното обжалване, като счита, че е абстрактно формулиран правният въпрос, който не е от значение за развитие на правото – нормата на чл. 82 ЗЗД е ясна и има характер на правен принцип – договорната отговорност е винаги виновна, изключенията от което правило трябва да са предвидени в закона. Възразява, че несъстоятелно жалбоподателят поддържа, че имат тълкувателен характер измененията в Закона за енергетиката, Д.в. бр.54/17.07.2012 г., счита, че не е налице и въпрос от значение за точното прилагане на закона, като всички решения на ВКС по чл. 290 ГПК тълкуват точно и правилно законодателната воля: че е недопустимо да се коригират едностранно сметките на базата на клаузи от ОУ на ДПЕЕ, които уреждат безвиновна отговорност на потребителя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата, съставляваща корекция на сметка, въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на ел.енергия и има задължение да заплаща ползваната ел.енергия. Посочил е, че при извършена на 23.04.2012 г. проверка на СТИ на обекта и съставен протокол за описаните констатации, е предаден за експертиза демонтираният електромер за установяване на причината за неточното отчитане, резултатите от което за отразени в Констативен протокол № АУ-2-443/22.06.2012 г. – поставено допълнително устройство (електронна платка) за манипулиране на електромера на трите системи, и е направена корекция на сметки на основание чл.38 ал.3 т.2 от ОУ на ДПЕЕМ за периода 22.11.2011 г. – 23.04.2012 г. Въззивният съд е изложил, че в договорните отношения на страните се прилагат ОУ на ДПЕЕ и съгласно чл. 24 от ОУ ответникът по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана ел.енергия за изминал период, въз основа на представени констативни протоколи и справки за изчислена енергия. Аргументирал е, че протоколът, като частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, може да бъде оспорен и съдържащите се в него констатации не обвързват съда. Относно извършената корекционна процедура е приел, че не може да породи правни последици едностранно коригираната сметка за минал период, тъй като чл. 38 от ОУ по своя характер предвижда ред за санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване негово виновно поведение, с което се въвежда обективна отговорност. Посочил е, че в ЗЕ, в редакция към датата на извършване на корекцията, в Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи, в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката не е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадена ел.енергия и на сметките за минал период, каквато възможност няма и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството ел.енергия. Обосновал е, че въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие на страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД – императивните правила на закона, като обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕ относно едностранната корекционна процедура противоречат на чл. 82 ЗЗД, и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД са нищожни, в който смисъл е създадената от ВКС на основание чл. 290 ГПК съдебна практика – Р.№79/11.05.2011 г. по т.д. № 582/2010 г. на ІІ т.о. По съображения, че корекцията е извършена неправомерно и издадената справка не може да установи вземане в полза за ответника, съдът е потвърдил решението, с което е уважен искът за признаване, че ищецът, като потребител на ел.енергия, не дължи сума за едностранна корекция на сметка за минал период.
С оглед изложеното релевантен за делото е материалноправния въпрос: съгласно действащото законодателство през исковия период има ли право доставчикът на ел.енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период ел.енергия поради установен нерегламентиран достъп до СТИ. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по този въпрос е неоснователно. Съгласно.4 от ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и в обществените условия.
По посочения въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика на ВКС в решения, постановени по чл. 290 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил: Р.№79/11.05.2011 г. по т.д.№ 582/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№ 104/05.07.2010 г. по т.д.№885/2009 г. на ІІ т.о.; Р.№26/04.04.2011 г. по т.д.№427/2010 г.; Р.№57/28.05.2012 г. по т.д.№436/2011 г.; Р.№177/ 12.12.2011 г. по т.д. №1008/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№200/30.12.2013 г. по т.д.№ 983/2012 г. на ІІ т.о. Тази практика е в смисъл, че е лишена от законово основание едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия, коригирането на сметката въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, което да препятства правилното отчитане, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Доставчикът на ел.енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция с клауза в приети от него общи условия, които поради неравноправния си характер, са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 З. и чл. 26 ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. В Р.№200/30. 12.2013 г. по т.д.№ 983/2012 г. на ІІ т.о. по отношение на измененията в ЗЕ, обнар. Д.в. бр.54/17.07.2012 г., регламентиращи по нов начин обществените отношения по повод доставка и продажба на ел.енергия, ВКС е приел, че това изменение не се отразява на създадената до момента задължителна съдебна практика, тъй като законодателят не е придал обратно действие на измененията на ЗЕ по отношение на заварените случаи и съгласно чл. 14 ЗНА изменението на закона има действие занапред. Аргументирал е, че Законът за изменение на ЗЕ не е приет по реда на чл. 51 ЗНА и няма тълкувателен характер, поради което не може да бъде съобразен при разрешаването на спор, породен от извършена преди 17.07.2012 г. корекция на сметка, като меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на ел.енергия, е волята на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове. ВКС е посочил, че в нито един нормативен акт, действащ през исковия период, не се съдържат разпоредби, уреждащи право на доставчика да коригира сметките на потребителите за минал период, включително когато корекцията е предвидена в отнапред установени от доставчика и задължителни за потребителя (чл.98а ал.4 и чл.98б ал.4 ЗЕ) общи условия. При липса на предвидена в законодателството възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество ел.енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия.
С оглед посочената съдебна практика, която настоящият състав изцяло поддържа, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за необходимостта от промяна на посочената съдебна практика на основание настъпила промяна на обществените отношения и промяна на обществените условия, както и доводите, основани на измененията в ЗЕ, обнар.Д.в.бр.54/17.07.2012 г., по които въпроси също има произнасяне от ВКС по реда на чл. 290 ГПК в посоченото Р.№ 200/30.12.2013 г. по т.д.№ 983/2012 г. на ІІ т.о.
С постановените по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове се тълкува точно и правилно законодателната воля: че е недопустимо доставчикът на ел.енергия да коригира едностранно сметките на базата на клаузи от ОУ на ДПЕЕ, които уреждат безвиновна отговорност на потребителя. След като в нормативните актове, действащи през исковия период, не се съдържат разпоредби, уреждащи право на доставчика да коригира сметките на потребителите за минал период, включително когато корекцията е предвидена в отнапред установени от доставчика и задължителни за потребителя общи условия, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Несъгласието на жалбоподателя с тази практика не е основание за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1729 от 30.07.2013 г. по гр.д.№ 1044/ 2013 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 2000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: