О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
гр. София, 01.08.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2937 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г., [населено място], представлявана от адв. Н. В., срещу решение № 113 от 08.05.2015г. по в.гр.д. № 49/2015г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което след отмяна на решение № 181 от 20.11.2014г. по т.д. № 199/2013г. на Плевенски окръжен съд е признато за установено по реда на чл.422 вр. чл.417 чл.чл.415 ГПК, че съществуват следните вземания на ищеца [фирма] от ответницата С. Г. Г.: за сумата 32 023,18 евро – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2010г. до окончателното й изплащане; за сумата 2 706,35 евро – възнаградителна лихва за периода от 12.10.2009г. до 19.10.2010г.; за сумата 93,07 евро – наказателна лихва за периода от 12.10.2009г. – до 19.10.2010г.; за сумата 154,26 евро – годишна такса за периода от 12.10.2009г. до 19.10.2010г., произтичащи от договор за жилищен кредит № 2682/R/2007 от 07.08.2007г. и анекс № 1 към него от 21.04.2009г., за които вземания в полза на [фирма] са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 12.01.2011г. по ч.гр.д. № 6850/2010г. на Плевенски районен съд. С решението С. Г. Г. е осъдена да заплати на [фирма] разноски за двете инстанции в размер на 3 137,97 лева, както и 1 368,18 лева – разноски в заповедното производство.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е постановил решението си, без да съобрази всички доказателства по делото и доводите на страните, не е основал решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Следва ли съдът в производството по чл.422 ГПК да се произнася по разноските, направени в заповедното производство, след като липсва искане от ищеца по установителния иск за признасяне по тези разноски?
2. Следва ли въззивният съдебен състав, отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.422 ГПК, уважавайки го, да присъди разноски по заповедното производство, след като във въззивната жалба против първоинстанционното решение по установителния иск липсва оплакване за порочност относно непроизнасяне по разноски, направени в заповедното производство? Не е ли налице произнасяне „плюс петитум”?
3. Следва ли въззивният съд, отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.422 ГПК, да го уважи, след като не е изискуемо в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ? От кой момент има действие предсрочната изискуемост спрямо длъжника? Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК представлява ли документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем? Поражда ли действие постигнатата в договора предварителна уговорка, че кредитът става предсрочно изискуем при определени обстоятелства, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника– кредитополучател? Волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, съдържащо се в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, означава ли, че е съобщено на длъжника? Не следва ли получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора да предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение? Изискуемо ли е вземането в заявения размер и възникнало ли е на предявеното основание, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК.
Ответникът по касация [фирма], представляван от адв. В. С., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният материалноправен въпрос е решен в съответствие с непротиворечивата практика на ВКС. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск, е приел, че при правилно установена фактическа обстановка е направен необоснован извод за неоснователност на иска. Счел е за принципно правилен извода на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Приел е, че посочените суми в поканата на банката, съдържаща изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, съответстват на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
След като е обсъдил клаузите на сключения на 07.08.2007г. договор за жилищен кредит и анекс към него от 21.04.2009г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че вземанията на банката са в размер на 32 023,18 евро – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2010г. до окончателното й изплащане; на сумата 2 706,35 евро – възнаградителна лихва за периода от 12.10.2009г. до 19.10.2010г.; на сумата 93,07 евро – наказателна лихва за периода от 12.10.2009г. – до 19.10.2010г.; на сумата 154,26 евро – годишна такса за периода от 12.10.2009г. до 19.10.2010г.. Приел е за установено, че кредитополучателят С. Г. е получила поканата за доброволно изпълнение – препоръчана кореспондентска пратка с обратна разписка на посочената в нея дата – 08.03.2010г., като в подкрепа на този извод са приетите заключения на единична и две тройни съдебнографически експертизи, според които подписът за „получател” върху процесното известие за доставяне е положен от С. Г.. Въз основа на това е заключил, че банката кредитор съгласно уговорката в договора и анекса към него е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем при допусната забава на плащанията, поради което вземането по заявените претенции е изискуемо и ликвидно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора първи два процесуалноправни въпроса не съответстват на данните по делото. Въпросите са поставени във връзка с невярното твърдение на касаторката, че въззивният съд е присъдил на ищеца разноски за заповедното производство, без в исковата молба да е направено искане за присъждането им. В исковата си молба банката – кредитор е поискала, ако бъдат уважени предявените искове, да бъде потвърдено разпореждането на заповедния съд, с което са й присъдени разноските в заповедното производство. Тъй като с първоинстанционното решение предявеният иск е бил изцяло отхвърлен и на ищеца не са били присъдени разноски, във въззивната си жалба ищецът е направил искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски. Поради това не е налице произнасяне на въззивния съд по разноските на ищеца в заповедното производство без направено искане, с оглед на което поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните материалноправни въпроси също не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Всички въпроси са предпоставени от твърдението, че не е била обявена предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въззивният съд, за да уважи предявения иск, е обсъдил събраните по делото доказателства – покана от ищеца, съдържаща изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и съдебно-графологични експертизи, установяващи, че поканата е получена от ответницата, и въз основа на тях е достигнал до извод, че предсрочната изискуемост на кредита е била обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По обосноваността на този извод касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а изложените в тази връзка оплаквания на касаторката могат да бъдат обсъдени само след допускане на касационно обжалване на въззивното решение при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това въпросите, свързани с възможността извлечението от счетоводните книги да удостоверява обявяването на кредита за предсрочно изискуем, не са релевантни, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Предвид формиране на извод за достигане на изявлението на банката – кредитор до ответницата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, крайният извод на въззивния съд за основателност на предявения иск по чл.422 ГПК е в съответствие с ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид наличието на постоянна съдебна практика по поставените въпроси, не са налице поддържаните от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 08.05.2015г. по в.гр.д. № 49/2015г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: