3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
[населено място], 19.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2158 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Гаранционен фонд, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К. срещу определение № 808 от 08.04.2014г. по гр. дело № 3202/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба с вх. № 234/10.01.2014г. по чл. 250 ГПК на Гаранционния фонд за допълване на Решение № 2308/19.12.2013г. по същото дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на САС. Релевира доводи, че не е обжалвал първоинстанционното решение поради липса на правен интерес, предвид отхвърлянето на иска поради това, че вредите са в резултат на битова травма, а не на ПТП. Поддържа становище, че въззивният съд е следвало да обсъди констатациите на вещото лице при положение, че приема иска за доказан, да обсъди старите травми на лицето в същата област, които са довели до допълнителни болки и страдания, без д0а са причинени от ПТП, а от битова травма. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и искането за допълване на решението да бъде уважено.
Ответникът В. И. С. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. В. В. О. оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното определение. Релевира доводи, че ответникът по иска не е правил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на адв. О. на адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като процесуалното представителство е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалбата е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в едноседмичен срок от съобщаване на определението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С въззивното решение № 2318 от 19.12.2013г. по гр. дело № 3202/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав е отменено решение № 4755 от 24.06.2013г. по гр. дело № 16939/2012г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 25 000 лв. и вместо това Гаранционен фонд е осъден да заплати на В. И. С. на основание чл. 288 КЗ сумата 25 000 лв. със законната лихва от 28.12.2011г. до окончателното плащане, на основание чл. 78 ГПК сумата 250 лв. – разноски по делото и на адв. В. В. О. на основание чл. 38 ЗА сумата 1 900 лв. – адвокатско възнаграждение.
С молба вх. № 234 от 10.01.2014г. ответникът по иска и въззивник в производството пред САС Гаранционен фонд е поискал на основание чл. 250 ГПК допълване на решението на въззивната инстанция, предвид установеното от експертизата съпричиняване от страна на пострадалия. В молбата е изложено, че такова искане не е направено пред първата инстанция, но при уважаване на иска от въззивната инстанция следва дължимото обезщетение да отчете и приноса на пострадалия, което не е обсъдено в мотивите на решението.
За да остави без разглеждане молбата за допълване на въззивното решение, съдебният състав е приел, че същата е недопустима поради следното: ГФ никога не е твърдял съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат; ГФ не е депозирал въззивна жалба, а е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, в който също не са правени възражения за съпричиняване; не се касае до непълно решение, а до оплакване относно мотивната част на решението на САС, което не представлява непълно решение по смисъла на чл. 250 ГПК.
Така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и не страда от пороците, визирани в частната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В настоящия случай частният жалбоподател изрично е посочил в молбата по чл. 250 ГПК, че не е направил възражение в първоинстанционното и въззивното производство за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцовата страна. Освен това, формулираното в молбата искане дава основание да се приеме, че чрез производството по чл. 250 ГПК молителят не цели допълване, а постановяване на нов съдебен акт с обратен резултат, което е недопустимо поради съдържащата се в чл. 246 ГПК забрана съдът сам да отмени или измени съдебния си акт.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното в настоящото производство определение № 808 от 08.04.2014г. е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, разноски на частния жалбоподател не се дължат, но последният трябва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адв. В. В. О. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер 200 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 808 от 08.04.2014г. по гр. дело № 3202/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица] да заплати на адвокат В. В. О. от [населено място],[жк][жилищен адрес]0, ап. 56 сума в размер 200 лв. /двеста лева/ – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.