4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
601
С., 29.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело №73/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1650 от 31.07.2014 г. по т.д.№ 4432/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1098 от 17.06.2013 г. по т.д. № 2542/2011 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място]: иск за 26 000 лв. – част от вземане цялото за 187 784. 75 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението на банката по Договор за банкова гаранция №00 БГ-АА-4445/28.06.2006 г., изразяващи се в претърпени загуби в размер на лихвите за забавено плащане на сумите по ДРА №512/30.12.2004 г. за периода 28.06.2007 г. – 01.09.2011 г. в размер на 98 716.02 лв., както и пропуснати ползи 89 068.73 лв. от нереализирана от ищеца печалба от продажната цена на имотите, ипотекирани в полза на банката, предмет на постановление за възлагане от 30.12.2008 г. по изп.д.№ 108/2008 г. на ДСИ при РС-Ихтиман, с което ипотекиране ищецът се е лишил от свободното им ползване и продажба, и иск за обезщетение за забавено плащане 13 170 лв. за периода 30.06.2007 г. – 28.06.2011г., с оплакване за неправилност. В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи, че по въпроса: законосъобразен ли е отказ от извършване на плащане по банкова гаранция, когато бенефициентът е спазил срока за предявяване искане за плащане, но поради искане от банката се е наложило представяне на документи дори и след предвидения в Договора срок, е решен неправилно от въззивния съд, довело до неправилност на решението. Аргументира, че съдът неправилно е приел, че отказът на банката е правомерен, като по направено в срок искане за плащане, банката е дала указание за отстраняване на нередовност, поправянето на която нередовност е извършено след изтичане срока по гаранцията – създадената поради неточно тълкуване съдебна практика води до нарушаване на принципа за законност по чл. 5 ГПК. Като обсъжда събраните доказателства, поддържа, че искането е едно, извършено в срок и всякакви откази на банката и допълнителни искания са във връзка с това искане и всички действия на банката са с една цел – да се принуди бенефициера да отправи второ искане, за да може банката да направи възражение за изтекъл срок, жалбоподателят сочи Р.№153/19.12.2012 г. по т.д.№ 1189/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил решението, с което е отхвърлен: иск за 26 000 лв. – част от вземане цялото за 187 784.75 лв., от които 98 716.02 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по Договор за банкова гаранция от 28.06.2006 г., изразяващи се в претърпени загуби в размер на лихвите за периода 28.06.2007 г. – 01.09.2011 г. за забавено плащане на сумите по ДРА №512/30.12.2004 г., както и пропуснати ползи 89 068.73 лв. от нереализирана от ищеца печалба от продажната цена на имотите, ипотекирани в полза на банката, предмет на постановление за възлагане по посоченото изп.дело, с което ипотекиране ищецът се е лишил от свободното им ползване и продажба, и иск за обезщетение за забавено плащане 13 170 лв. за периода 30.06.2007 г. – 28.06.2011 г. Приел е, че след заявяване на искането за плащане с Писмо от 09.07.2007 г., банката е уведомила бенефициера, че искането не отговаря на условията по гаранцията и му е предоставила 3-дневен срок да отстрани тези недостатъци – да представи декларация, че не е извършил плащане по ДРА и препис от решението по адм.д.№ 9641/2005 г. на ВАС. По съображения, че ищецът не е положил грижата на добрия търговец, за да защити интересите си – негова е била грижата да представи с искането посочените документи, което не е сторил, съдът е обосновал, че банката-гарант е в правото си да откаже плащане и не е налице виновно неизпълнение от нейна страна, затова неоснователно ищецът претендира обезщетение за вреди и пропуснати ползи.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въпрос е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т.1 – т.3 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС извършва преценка за допускане на касационно обжалване въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Изведените от жалбоподателя въпроси не съдържат въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въпросите са относими към правилността на решението, отговорът им произтича от установените факти и касаят обосноваността на решението. С въпроса законосъобразен ли е отказът на банката-гарант да плати по издадената банкова гаранция, жалбоподателят цели да обоснове твърдението си за допуснати от съда нарушения при постановяване на решението. Дали е правилна извършената от съда преценка на отделни факти по делото, относими към изпълнението на поетите от банката-гарант задължения с Договора за банкова гаранция, е въпрос на обоснованост на решението и касае правилността на постановения акт. Въззивният съд е стигнал до направените изводи след обсъждане на събраните доказателства и преценката им, с които изводи жалбоподателят не е съгласен, но в производството по чл. 288 ГПК ВКС не може да проверява дали са правилни изводите, до които решаващият съд е стигнал, тъй като се касае за оплаквания за неправилност и необоснованост – отменителни основания по чл. 281 т. 3 ГПК.
Жалбоподателят не сочи по какви съображения счита, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, въпреки което следва да се посочи, че тоова основание не е налице. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена, които условия в случая не са налице.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1650 от 31.07.2014 г. по т.д.№ 4432/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: