1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. София, 03.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1468 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], [община] чрез процесуални представители адв. Х. Т. и адв. В. В. срещу определение № 130 от 18.02.2015г. по ч. т. дело № 39/2015г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против определение № 466 от 04.11.2014г. по т. дело № 138/2014г. на Силистренски окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт по т. дело № 96/2014г. на Силистренски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че решението по т. дело № 96/2014г. на Силистренски окръжен съд обуславя правния интерес на ищеца по т. дело № 138/2014г. на Силистренски окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
1. Съдебното решение по чл. 74 ТЗ относно изключване на съдружник обуславя ли правния интерес на изключения съдружник по иск на основание чл. 29 ЗТР относно съществуване на договор за продажба на дялове в дружеството, когато продажбата следва изключването и предшества съдебното решение по чл. 74 ТЗ? – противоречие с определение № 427/18.06.2013г. по ч. т. д. № 2476/2013г. на ВКС, II т. о., определение № 517/26.07.2013г. по т. дело № 478/2013г. на Варненски апелативен съд, определение № 474/08.06.2012г. по ч. т. д. № 350/2012г. на ВКС, II т. о., определение № 209/15.02.2011г. по ч. т. д. № 1043/2010г. на ВКС, II т. о.
2. Следва ли съдът да спре делото до решаване на друг съдебен спор, който би имал значение евентуално за обуславянето на правния интерес по спряното дело? – противоречие с определение № 684/17.07.2012г. по ч. т. д. № 383/2012г. на ВКС, II т. о.
Ответникът /ищец в първоинстанционното производство/ „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ СА, [населено място], Република П. чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Т. И. и партньори“, представлявано от Т. Л. И., чрез преупълномощения адв. Т. Г. С. оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като въпросите, които са разрешени в цитираната от частния жалбоподател съдебна практика не са идентични на посочените от него въпроси в частната касационна жалба. Част от определенията са неотносими, а друга част не представляват задължителна практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Образуваното пред Силистренски окръжен съд т. дело № 138/2014г. е по предявен от „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ СА, [населено място], Република П. срещу [фирма], [населено място], сега с правоприемник [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 29 ЗТР за признаване за установено, че вписаното обстоятелство по партидата на ответното дружество в Търговския регистър под № 20140603164116 от 03.06.2014г. относно прехвърляне на 50 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от 100 лв. на обща стойност 5 000 лв. или общо 100% от капитала на дружеството, извършено от едноличния собственик „Г. Б. Сервисъз“ Л. на нов едноличен собственик А. П. на 29.05.2014г., е несъществуващо. В исковата молба са релевирани доводи за нищожност на сделката за прехвърляне на дружествените дялове на различни материалноправни основания.
За да направи извод за наличие на предпоставките за спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т. дело № 96/2014г. на Силистренски окръжен съд, образувано по иск на „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ СА, [населено място], Република П. срещу [фирма], [населено място] по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма] от 15.04.2014г. за изключване на ищеца като съдружник и поемане на дяловете му от другия съдружник „Г. Б. Сервисъз“ Л., въззивният съд е приел, че решението по посоченото дело ще има значение за допустимостта на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР. Излага съображения, че връзката на преюдициалност между двете дела е налице с оглед извършване на преценката за наличието на правен интерес у ищеца за предявяване и поддържане на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, като в зависимост от изхода на спора по т. дело № 96/2014г. на Силистренски окръжен съд тази преценка ще следва да бъде извършена отново.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Не са налице твърдените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като посочените от него съдебни актове са неотносими. Определение № 427/18.06.2013г. по ч. т. д. № 2476/2013г. на ВКС, II т. о. е неприложимо поради обстоятелството, че в него е разгледан въпросът за липсата на преюдициалност между искове за отмяна като незаконосъобразни на решения на общото събрание на съдружниците, проведено на две различни дати, със същия дневен ред, т. е. и двата иска са с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ. В определение № 517/26.07.2013г. по т. дело № 478/2013г. на Варненски апелативен съд е прието, че искът за осъждане на ответното акционерно дружество да издаде в полза на ищците – акционери временни удостоверения съобразно актуалното състояние на притежаваните от тях поименни акции от капитала и да нанесе съответните вписвания в книгата за акционерите не е преюдициален по отношение на иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на акционерите на същото ответно акционерно дружество или за установяване на тяхното съществуване. Определение № 474/08.06.2012г. по ч. т. д. № 350/2012г. на ВКС, II т. о. се отнася до спиране на производството по иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците, проведено на определена дата поради това, че изходът на спора е в зависимост от изхода на спора по друго дело, образувано по иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците, проведено на друга, последваща дата, тъй като едно от последните решения е от значение за представителната власт на съдружника, подписал исковата молба по спряното дело от името на същото дружество. В определение № 209/15.02.2011г. по ч. т. д. № 1043/2010г. на ВКС, II т. о. е разгледан въпросът обусловен ли е искът по чл. 74 ТЗ от изхода на спора по иск по чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за прогласяване нищожността на решенията на Общото събрание за увеличение на капитала на дружеството, за изменение на дружествения договор и за установяване нищожността на вписването на тези обстоятелства в Търговския регистър. Определение № 684/17.07.2012г. по ч. т. д. № 383/2012г. на ВКС, II т. о. е постановено също при различна хипотеза от настоящото дело – в него е разгледан въпросът дали спорът по чл. 29 ЗТР за защита срещу вписване на несъществуващи обстоятелства в Търговския регистър /решения на ОС на съдружниците, проведено на определена дата, за изключване на ищеца като съдружник в ответното дружество, намаляване на капитала на дружеството и трансформирането му в Е./ е обусловен от иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на същите решения, взети от Общото събрание на същата дата. В настоящия случай не се касае до два паралелни типа на защита, независими един от друг, отнасящи се до едни и същи решения на ОС на съдружниците от една и съща дата. Съгласно постоянната съдебна практика правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта и надлежното предявяване на установителния иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР, която следва да е налице до приключване на исковото производство. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да преценява наличието на правен интерес за предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, поради което като е приел, че решението по т. дело № 96/2014г. на Силистренски окръжен съд ще има значение за иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, въззивният съд не се е отклонил от константната съдебна практика относно предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Различният извод по посочените от частния жалбоподател определения се дължи на различни искове и различни факти по всеки отделен случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на спора по частната касационна жалба частният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от последния разноски за настоящото производство в размер 500 лв. По искането за разноски за производството по частната жалба пред въззивния съд настоящият съдебен състав не дължи произнасяне, тъй като не е налице произнасяне от въззивната инстанция по чл. 248 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 130 от 18.02.2015г. по ч. в. т. дело № 39/2015г. на Апелативен съд В..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕГН], [населено място], [община], област София /правоприемник на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 1, офис 1/ да заплати на „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ СА, Република П., [населено място], авеню „Акуилино де ла Г.” и 47-ма улица, Б. В., сграда на О. Бизнес плаза, етаж 24, офис 2403 сумата 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.