О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 02.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 156/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 747 от 05.11.2014 г. по ч.т.д. № 648/ 2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Определение № 3125 от 07.08.2014 г. по т.д.№ 1198/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което по отвод на [фирма] – [населено място] на основание чл. 119 ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на СГС, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Обосновава, че е постановено в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 116 ГПК по въпроса: до кой момент ищецът може да прави избор за местна подсъдност; по въпроса: с отговора на исковата молба може ли ответникът да възрази относно местната подсъдност, когато към този момент той е единствен ответник и по въпроса:отказът от иска срещу първия ответник преди срока за отговор съставлява ли промяна на фактическите обстоятелства по чл. 120 ГПК. Сочи Р.№386/31.10.2011 г. по гр.д.№ 1309/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Опр.№ 459/20.06.2009 г. по т.д.№ 75/ 2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р. №446/16.01.2012 г. по гр.д.№1080/2010г. на ВКС,І г.о. и Определение №638/12.07.2012 г. по ч.т.д.№ 384/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. Обосновава, че от момента, в който той е единствен ответник по делото, не може да се приложи разпоредбата на чл. 116 ГПК. На основание Определение №72/10.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 2996/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. иска да се приеме, че когато след завеждане на делото, има отклонения във връзка със страните и единствен ответник остава този със седалище в съдебен район, различен от избрания, ищецът не може повторно да упражни право на избор на местна подсъдност по чл. 116 ГПК и неправилно в обжалваното определение е прието, че е налице „промяна на фактическите обстоятелства” по см. на чл. 120 ГПК. Иска въззивното определение да се отмени и делото да се изпрати за разглеждане на СГС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение, с което е уважен отвод на ответника за местна подсъдност и изпращане на делото за разглеждане в СГС, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок и редовна, но е недопустима.
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение, с което по отвод на [фирма] – [населено място] на основание чл. 119 ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото, образувано пред ОС – Варна и същото е изпратено за разглеждане на СГС. Изложени са съображения, че след като искът е бил предявен пред ОС – Варна съд срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място], ищецът с молба от 27.09.2013 г. е заявил, че не поддържа иска срещу първия ответник, поради което делото е продължило след отмяна на определението за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, само срещу ответника [фирма] – [населено място]. По съображения, че искът е насочен срещу двама ответници със седалища в различни съдебни райони, съдът е посочил, че ищецът разполага с право на избор при определяне на местно компетентния съд – чл. 116 ГПК и евентуално десезиране чрез последващо оттегляне на иска срещу първия ответник, съобразно чието седалище е определена местната подсъдност, не съставлява основание, дерогиращо изборната местна подсъдност по чл. 116 ГПК – прекратяването на производството представлява последващо настъпило обстоятелство, което не е основание за препращане на делото – чл. 120 ГПК.
Въззивното определение, с което като е отменено определението за изпращане на делото за разглеждане на СГС, разглеждането на делото продължава пред съда, първоначално сезиран със спора, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно т. 9 б.”в” от ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност – чл. 15 ал. 2 ГПК – подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, като е актуално приетото в т.5 на ТР №1/2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГТК, и не подлежи на касационно обжалване определение, с което въззивен съд потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност. Това определение не е от актовете, посочени в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК и не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 747 от 05.11.2014 г. по ч.т.д. № 648/ 2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: