О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 22.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2837/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на адв. Е. Т. – САК – синдик на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] и по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №211 от 16.07.2014 г. по т.д.№301/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение №28 от 13.03.2014 г. по т.д. № 586/ 2011 г. на Шуменски окръжен съд, с което е уважена молбата на синдика и на основание чл. 630 ал. 2 ТЗ длъжникът [фирма] – [населено място], е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността му преди да е изтекъл срокът за обявяване на план за оздравяване по чл. 696 ТЗ, прекратена е дейността и правомощията на управителните органи и е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото си, което право е предоставено на синдика.
Касационната жалба на синдика на „Т. – Шумен Е.” в несъстоятелност – [населено място] съдържа оплакване за неправилност и необоснованост. В изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК по въпроса: подлежат ли на съгласуване със синдика с правомощия по чл. 635 ал. 1 ТЗ параметрите на приватизационен договор за продажба на акции от капитала на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, за което е открито производство по несъстоятелност, жалбоподателят поддържа, че няма формирана съдебна практика, поради което решаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона; излага съображения за императивния характер на нормата на чл. 635 ал. 1 ТЗ, която се прилага за всички нови сделки, имащи отношение към цялостната дейност на предприятието на длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност, включително за сделка относно прехвърляне на акции и дялове от капитала, като нова сделка, която подлежи на съгласуване със синдика.
Касационната жалба на [фирма] – [населено място] съдържа оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на касационните основания за допускане жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради неправилност и необоснованост. Излага подробни съображения за нарушение на процесуалния закон с недопускане от въззивния съд на поправка на протокола от о.з. на 02.07.2014 г. в частта относно изявленията на [фирма] – [населено място]; относно приемането на Писмо изх.№61 -01-46/24.02.2014 г. на кмета на [община] и поради несъбиране на доказателства във връзка с твърдението на длъжника, че едноличният собственик на капитала [фирма] изгражда топлофикационни съоръжения и е започнал тази дейност в [населено място], с които действия съдът е нарушил задължението по чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл само по част от исканията за поправка и допълване на протокола, с който отказ го лишава от възможност да се защити срещу незаконосъобразни действия. Жалбоподателят сочи допуснато процесуално нарушение с отказа за събиране на доказателства дали постъпленията от приватизационната сделка са постъпили в особена сметка на дружеството и дали длъжникът е изпълнил задължението по приватизационния договор да договори или извърши погасяване на вземанията на кредиторите. Жалбоподателят обобщава, че изложените въпроси са за допустимостта и правилността на въззивното решение. Позовава се и на допуснатото процесуално нарушение – произнасяне по незаявено искане на жалбоподателя – длъжник относно приложението на §5 ал.2 от ДР на ТЗ, който довод е заявил в писмените си бележки – съдът е следвало да се произнесе в рамките на заявените в жалбата основания, а е разгледал незаявено основание, не е основал решението на разпоредбата на чл. 630 ал. 2 ТЗ, не е изложил съображения по приложението на тази разпоредба – съществено нарушение на диспозитивното начало, а е оставил без уважение всички искания на [фирма] – [населено място]. Цитира практика на ВКС: Р.№176/08.06.2011 г. по т.д.№1281/2010 г. на ІІІ гр.о., Р.№19/ 30.05.2011 г. по гр.д.№262/2010 г. на ІІ г.о. и Р.№643/12.10.2010 г. по гр.д.№1246/2009 г. на ІV г.о.
[фирма] в несъстоятелност – [населено място], представлявано от изп.директор инж. Д.Д., по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането на [фирма] – [населено място] за допускане на касационно обжалване, чиято жалба не съдържа правния въпрос, решен по делото, нито съображения защо се поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а оплаквания за неправилност. По съображения, изложени в последващ Отговор, оспорва искането на синдика на „Т. – Шумен Е.” – в несъстоятелност – [населено място] за допускане на касационно обжалване, като счита, че не е посочен правен въпрос, който да е решен от въззивния съд, като формулираният въпрос не е бил предмет на разглеждане и липсват съображения за обосноваване на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК
[фирма] – [населено място] не изразява становище по жалбата на синдика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважена молба на синдика на основание чл. 630 ал. 2 ТЗ, намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
За да отмени решението, с което е уважена молбата на синдика и на основание чл. 630 ал. 2 ТЗ длъжникът [фирма] – [населено място] е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността му преди да е изтекъл срокът за обявяване на план за оздравяване по чл. 696 ТЗ, прекратена е дейността и правомощията на управителните органи и е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото си, което право е предоставено на синдика, въззивният съд относно сключената в хода на производството приватизационна сделка, с която [община], собственик на 100 % от капитала на длъжника [фирма], е продала акциите си на „Енергоснабдяване Е. – [населено място], е приел, че е допустима продажбата на акции, собственост на ТД с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, за което ТД е открито производство по несъстоятелност. Въз основа на §39 от ПЗР на ЗПСлПК и §5 от ДР на ТЗ, с които се регулира съотношението между процедурите по несъстоятелност и приватизация, като законът допуска приватизационни сделки в открито производство по несъстоятелност в преклузивните срокове по §5 ал.1 и ал. 3 от ДР на ТЗ, съдът въз основа данните по делото е обосновал, че Решение № 568/28.11.2013 г. на ОС – Шумен, с което е определен методът за извършване на приватизация, е прието в срока по §5ал. 1 от ДР на ТЗ, като списъкът на приетите вземания по чл. 694 ТЗ е одобрен с Определение №116 от 05.03.2014 г. по т.д.№ 586/2011 г. на Ш.. Посочил е, че производството по несъстоятелност следва да се спре едновременно с одобряване на списъка, като се даде възможност на собственика на капитала в 4-месечен срок да сключи приватизационната сделка, и в случая същата е сключена на 31.01.2014 г. – преди изтичане на срока по §5 ал. 3 от ДР на ТЗ. Съдът е приел, че предвиденият специален ред изключва общия принцип но чл. 635 ал. 1 ТЗ, изискващ съгласие на синдика и сключването на приватизационната сделка не следва да се квалифицира като увреждащо масата на несъстоятелността действие, а като действие, което осигурява възможност да се проведе оздравително производство. Съдът е приел за неоснователни доводите на синдика и на [фирма] – [населено място] за недобросъвестност на длъжника, който не изпълнява задълженията, произтичащи от договора, по съображения, че неизпълнението на императивната разпоредба на §5 ал.4 от ДР на ТЗ касае страните по приватизационния договор. Заключил е, че не следва длъжникът да се обявява в несъстоятелност, а производството следва да продължи с възможност длъжникът да предложи оздравителен план, срокът за който не е изтекъл, като императивните правила на оздравителното производство са гаранция, че няма да са застрашени интересите на кредиторите.
По касационната жалба на синдика на „Т. – Шумен Е.” в несъстоятелност – [населено място]. Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по изведения от жалбоподателя въпрос: подлежат ли на съгласуване със синдика с правомощия по чл. 635 ал. 1 ТЗ параметрите на приватизационен договор за продажба на акции от капитала на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, за което е открито производство по несъстоятелност.
С разпоредбите на §39 от ПЗР на ЗПСлПК и §5 от ДР на ТЗ е дадена възможност в открито производство по несъстоятелност да се сключи приватизационна сделка при спазване на сроковете по §5 ал. 1 и ал. 3 от ДР на ТЗ, поради което сключването на такава сделка не може да се възприеме като възможност за заобикаляне на процедурата по несъстоятелност, като действие, увреждащо масата на несъстоятелността – основание за обявяване в несъстоятелност на длъжника на основание чл. 630 ал. 2 пр. 2 ТЗ, като сделка, за която съгласно чл. 635 ал. 1 ТЗ синдикът следва да осъществи надзор. Разпоредбите на §39 от ПЗР на ЗПСлПК, съответно на §5 от ДР на ТЗ, относно съотношението между процедура по несъстоятелност и процедура по приватизация, свързани с възможността за оздравяване на длъжника в несъстоятелност чрез приватизационна сделка, са ясни и не се нуждаят от тълкуване в смисъл, различен от вложения. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно.
По касационната жалба на [фирма] – [населено място].
Доколкото жалбата съдържа оплакване за недопустимост на решението, като постановено без да е уважена молбата за поправка на протокола, при несъбиране на доказателства и поради произнасяне по незаявено искане на жалбоподателя – длъжник относно неспазването на §5 ал. 2 от ДР на ТЗ и затова, че е постановен акт, без съдът да обсъди всички основания за постановяване на решение по чл. 630 ал. 2 ТЗ, оплакването е неоснователно. Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване; при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка; постановено е решение, когато съдът е бил десезиран; решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена; решение постановено по недопустим или непредявен иск или иск на различно от заявеното правно основание. Такива не са сочените от жалбоподателя пороци. Неуважаването на молба за поправка на протокол, несъбирането на доказателства, постановяването на акт, без съдът да обсъди всички основания за постановяване на решение по чл. 630 ал. 2 ТЗ съставляват нарушения на съдопроизводствените правила, които не обуславят недопустимост на решението. Оплакването за произнасяне от въззивния съд по незаявено искане на жалбоподателя – длъжник относно неспазването на §5 ал. 2 от ДР на ТЗ е несъстоятелно, тъй като въззивният съд, прилагайки материалната правна норма §39 от ПЗР на ЗПСлПК, съответно §5 от ДР на ТЗ, е длъжен да се произнесе и без направен от страната довод налице ли са предпоставките, предвидени в закона, включително относно приложението на §5 от ДР на ТЗ.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, аргументирано с оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, е неоснователно. Съгласно указанията, дадени в т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и
обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени създадената такава практика предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 211 от 16.07.2014 г. по т.д. № 301/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: