4
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр. София, 27.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4242 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. С. Г. С. срещу решение № 246 от 09.08.2013г. по в. т. дело № 264/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 159 от 22.02.2013г. по т. дело № 768/2012г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът [фирма] не дължи на ответника [фирма], [населено място] сумата 31 046,82 лв., представляваща разликата над 75,08 лв. до 31 121,90 лв. – част от претендирана от ответника стойност на потребена ел. енергия за обект, находящ се в [населено място], В. област, клиентски номер [ЕГН], по договор за продажба на ел. енергия при Общи условия на ДПЕЕЕМ и фактура № [ЕГН]/16.01.2012г. за периода 22.12.2011г. – 11.01.2012г. като неоснователен, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2 958,13 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС:
1. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила мотивиране на въззивно решение с недоказаност на наши твърдения по делото, след като нито в доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд, по реда на чл. 375 ГПК, нито въззивния съд не са разпределили доказването на факт в тежест на страната?
Допустимо ли е в решението си въззивният съд да се позовава на недоказване на факт, за който е отказал да допусне събиране на доказателство?
2. Недопустимо или неправилно е решение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, постановено по предмет на спор и обосновано с обстоятелство, различни от приетите и обявени на страните, с доклада по чл. 146 ГПК, приет по реда на чл. 375 ГПК?
3. Представлява ли годно доказателствено средство заключение на вещо лице по въпрос, който не му е възложен?
4. Дължима ли е парична сума, представляваща цена за количество стока /електрическа енергия/, за което количество, по делото са събрани доказателства, че не е доставено в процесния период, само поради възможността това количество, да е доставено в период, предхождащ процесния?
5. Приемането на фактура и нейното осчетоводяване означава ли, че получателят на стоката е приел, че количествата електроенергия във фактурата са реално доставени в периода, описан във фактурата?
Със завеждането в счетоводните регистри на получена фактура получателят приема ли за извършена доставката, чиито количества, период и цена са описани в документа?
С оглед разпоредбата на чл. 124 ЗДДС, има ли право получател на фактура, който не е съгласен с описаните в нея количества, период или цена, да не я заведе в своите счетоводни регистри?
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и релевира възражение за нейната недопустимост поради това, че е подадена от ненадлежна страна, евентуално за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на ответника, че същата е недопустима поради подаването й от ненадлежна страна, е неоснователно. Касаторът [фирма], [населено място], [община] е надлежна страна в процеса, тъй като е участвало в първоинстанционното и въззивното производство като главна страна – ищец, като с определение № 106 от 07.01.2013г. по т. дело № 768/2012г. на Варненски окръжен съд посоченото дружество е конституирано като правоприемник на заличеното в хода на първоинстанционното производство търговско дружество [фирма] на основание чл. 227 ГПК.
Въззивният съд е приел, че по силата на сключен между страните договор за продажба на ел. енергия е възникнало облигационно правоотношение за електроснабдяване на имот, собственост на ищеца, находящ се в [населено място], област В., представляващ цех за стъклена декорация е клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер 1505115. Изводът, че отразената в представената фактура ел. енергия е точно измерена, е аргументиран с обстоятелството, че електромер с № 112503101000094 е ново, годно и прецизно измервателно средство, от висок клас с предназначение да отчита консумацията на ел. енергия на промишлени предприятия, притежава необходимите защити срещу манипулация, подлежи на метрологична проверка към месец юни 2015г., ищецът не се е възползвал от предложението на ответника да бъде извършена проверка на електромера на място с еталон или в независима лаборатория. Решаващият съдебен състав въз основа на заключението на допълнителната тройна съдебно-техническа експертиза е констатирал, че за периода от 22.12.2011г. до 11.01.20012г. технически не е възможно да бъде доставено количеството енергия, отразено в процесната фактура. Поради това, че последното снемане на показателите за изразходваната ел. енергия от електромера на ищеца е извършено на 18.11.2011г. и за периода от 19.11.2011г. до 11.01.2012г. посоченото във фактурата количество реално е могло да бъде изразходвано, е направил извод, че отразеното във фактурата количество ел. енергия е реално консумирано през периода 19.11.2011г. – 11.01.2012г. Въззивният съд е съобразил и липсата на твърдение, че през този период цехове № 1 и № 2 не са функционирали, респективно не са консумирали ел. енергия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два въпроса, посочени от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не представляват основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са обусловили правните изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт. От една страна, аргументите за отхвърляне на иска, изложени от въззивната инстанция, не се състоят в недоказаност на твърденията в исковата молба, а в приемане за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че посоченото в процесната фактура количество ел. енергия е реално консумирано от ищеца през периода 19.11.2011г. – 11.01.2012г. Съответствието между установената от въззивния съд фактическа обстановка и представените доказателства и спазването на правилата на логическото мислене при обсъждане на доказателствата не биха могли да бъдат преценени в настоящото производство, а са предмет на проверка при направено оплакване след допускане на касационно обжалване на решението, тъй като са касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
От друга страна, по въпроса за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 2 от посоченото Тълкувателно решение в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай в първоинстанционното производство доказателствената тежест е разпределена и във въззивната жалба не е направено оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неточен или непълен доклад по чл. 146 ГПК по реда на чл. 375 ГПК, поради което като не е дал други указания на страните, въззивният съд не е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС. Поради разрешаване на въпроса за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, с Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС оплакването за противоречие с решение № 305/11.01.2013г. по гр. д. № 674/2012г. на ВКС, ГК, Второ г. о., решение № 536/19.12.2012г. по гр. д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., решение № 367/12.12.2012г. по гр. д. № 155/2012г. на ВКС, ГК, Първо г. о., решение № 57/02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, Трето г. о., решение № 34/22.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, Второ г. о., решение № 37/29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, Първо г. о., решение № 700/2010г. по гр. д. № 304/2010г. на ВКС, ГК, Трето г. о. и решение № 110/2011г. по т. д. № 598/2010г. на ВКС, ТК, Второ т. о. е неоснователно,
Въпросът „Недопустимо или неправилно е решение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, постановено по предмет на спор и обосновано с обстоятелства, различни от приетите и обявени на страните, с доклада по чл. 146 ГПК, приет по реда на чл. 375 ГПК?“ също не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт. Освен това, в доклада на делото по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд се излагат твърдените от страните в исковата молба и отговора факти, обстоятелства и възражения, докато установяването на фактите и обстоятелствата се извършва от съда при постановяване на решението след обсъждане на събраните по делото доказателства и релевираните от страните възражения и доводи. Поради това при направени оплаквания във въззивната жалба относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и възприемането на докзателствата, въззивният съд следва да изложи собствени мотиви и изводи, като може да установи други факти и обстоятелства, различни от приетите в първоинстанционното решение. Позоваването на противоречие с решение № 305/11.01.2013г. по гр. д. № 674/2012г. на ВКС, ГК, Второ г. о., решение № 536/19.12.2012г. по гр. д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о. и решение № 367/12.12.2012г. по гр. д. № 155/2012г. на ВКС, ГК, Първо г. о. е неоснователно поради това, че посочените съделни актове се отнасят до друга фактическа обстановка.
Относно третия, формулиран от касатора правен въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените на вещите лица в открито съдебно заседание на 08.11.2012г. въпроси са във връзка с изготвеното от тях заключение и в този смисъл постоянната практика на ВКС не е нарушена.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия въпрос „Дължима ли е парична сума, представляваща цена за количество стока /електрическа енергия/, за което количество, по делото са събрани доказателства, че не е доставено в процесния период, само поради възможността това количество, да е доставено в период, предхождащ процесния?“ по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като изводът на въззивната инстанция за неоснователност на иска е аргументиран с обстоятелството, че посоченото в процесната фактура количество ел. енергия е реално консумирано от ищеца през периода 19.11.2011г. – 11.01.2012г. Неоснователно е позоваването на противоречие с решение № 165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ТК, Второ т. о., решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ГК, Второ т. о., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ТК, Второ т. о., решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ТК, Второ т. о. и решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ТК, Второ т. о. Различният изход по делата е в зависимост от различните факти по отделните спорове, установени с различни доказателства, събрани по всяко конкретно дело.
Посочените в т. 5 от изложението правни въпроси се отнасят до доказателствената стойност на издадената от кредитора и осчетоводена от длъжника данъчна фактура. По тези въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 166/26.10.2010г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 30/08.04.2011г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І о., решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І о., решение № 92/07.09.2011г. по т. д. № 478/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други, съгласно която отразяването на фактурата в счетоводствата на страните по сделката, включването й в дневниците за покупко-продажба по ДДС и отразяването на сумите от данъчните основи за съответния данъчен период в данните на справките-декларации представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Останалите оплаквания и правни доводи в приложеното изложение представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради липсата на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 09.08.2013г. по в. т. дело № 264/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.