5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София,17.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1095 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 7 от 08.01.2015г. по в.т.д. № 1299/2014г. на Пловдивски апелативен съд, III търговски състав, с което е потвърдено решение № 437 от 12.09.2014г. по т.д. № 803/2013г. на Пловдивски окръжен съд, X. състав и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 893 лева – разноски във въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 223 041,44 лева, от които 209 846,97 лева – главница, представляваща неизплатената част за произведена и доставена електроенергия от фотоволтаична електроцентрала Д., съгласно договор № 196/11.07.2011г. за периода септември 2012г. – май 2013г., ведно със законната лихва от 28.10.2013г. до окончателното плащане, и сумата 13 194,47 лева, представляваща законната лихва върху неизплатените вноски за периода от деня, следващ падежа на съответната вноска, до 28.10.2013г., както и направените по делото разноски в размер на 15 014,60 лева.
Касаторът поддържа, че е неправилен изводът на въззивния съд за обратно действие на решението на ВАС, с което се отменя Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР. Твърди, че в случая порокът на административния акт го е направил унищожаем, а не нищожен, а от друга страна, с чл.13, ал.7 ЗЕ е предвидено предварително изпълнение на решението, поради което всички частноправни субекти са били длъжни да го зачитат и изпълняват от датата на издаването му. С оглед на това счита, че при законово въведено предварително изпълнение на административния акт, е неоправдано да се приеме, че от датата на постановяване на съдебното решение, с което този акт се отменя, с обратна сила отпадат правните му последици, тъй като така не биха били защитени онези основни обществени ценности и интереси, за обезпечаването на които е било законово уредено предварителното изпълнение. Предвид изложеното поддържа за обосновано да се приеме, че в случая по изключение отмяната на индивидуалния административен акт действа единствено и само занапред. Поддържа още, че заплащането на цена за достъп е нормативно уредено правило, което не зависи от това отменен ли е актът на ДКЕВР или не, т.е. съгласно чл.104 ЗЕ ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Твърди, че от текстовете на чл.84, ал.3 ЗЕ и чл.30 ЗЕВИ става ясно, че договорът за достъп е въздигнат в условие за възможност за продажба на електроенергия и въобще за формиране на печалба за продавача, като това задължение е вменено основно на производителите, като по делото липсват доказателства за проявена инициатива за договаряне от негова страна. С оглед на това счита, че дружеството-производител не следва да черпи блага от своето недобросъвестно поведение. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /в случая чл.13, ал.7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир /т.е. решението за отмяната му има обратна сила/ или решението, с което този акт се отменя, няма такава обратна сила?”. Поддържа, че по този въпрос липсва практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК или практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че по поставения правен въпрос практиката на ВАС е безпротиворечива, с оглед на което счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е възприел като безспорна фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Приел е, че между страните е възникнало правоотношение на договорно основание – по силата на договор № 196 от 11.07.2011г. за изкупуване на електрическа енергия от независим продавач, както и че съгласно представените по делото неоспорени 9 броя констативни протоколи и 9 броя данъчни фактури общата стойност на произведеното през исковия период количество електроенергия от Фотоволтаична електрическа централа „Д. Е.”, собственост на ищеца, възлиза на 967 101,93 лева без ДДС. Въз основа на заключението на ССЕ е приел за установено, че част от стойността на електроенергията е била заплатена, а част в размер на 209 846,97 лева не е заплатена, а е удържана от ответното дружество, чрез направени от него изявления за прихващане по реда на чл.104 и чл.103 ЗЗД. Въззивният съд е приел за безспорно установено и обстоятелството, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа е начислена въз основа на Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, което е отменено с влязло в сила на 25.06.2013г. решение № 9484 от 25.06.2013г. по ахд № 6473/2013г. на петчленен състав на ВАС.
Въззивният съд е изложил съображения, че решението на ДКЕВР представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и че съгласно чл.177, ал.1 АПК решението на съда има сила за страните по делото, но ако оспореният акт бъде отменен или изменен – решението има действие по отношение на всички и съгласно чл.302 ГПК е задължително за гражданския съд. Приел е, че решението на ДКЕВР, с което са определени временни цени, като индивидуален административен акт е било обжалвано и отменено и поради това не е влязло в сила и не е могло да породи каквито и да е правни последици. С оглед на това въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че с отмяната на решението на регулаторния орган с обратна сила е отпаднало основанието за изчисляане на цена за достъп. Посочил е, че допуснатото предварително изпълнение на административния акт не е аргумент, че през исковия период от време е имало валидно правно основание за начисляване на временната цена за достъп на електроенергията.
Предвид изложеното въззивният съд е приел, че направените от ответника компенсаторни изявления за прихващане на насрещни вземания до размера на по-малкото не може да има погасителен ефект, тъй като вземането на Е. за цена за достъп до електроразпределителната мрежа на производителя е отпаднало. Поради това е счел, че сумата 209 856,97 лева е дължима и предявеният иск – основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивното решение.
Формулираният от касатора правен въпрос за темпоралното действие на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна е от значение за решаващите изводи на въззивния съд и поради това отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. След подаване на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ изхода на спора по тези дела. Даденото от въззивния съд разрешение по поставения в изложението по чл.284, ал.3 ГПК правен въпрос е в съответствие с възприетото в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на индивидуалния административен акт на ДКЕВР. Предвид създадената по въпроса постоянна съдебна практика следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 5 893 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 08.01.2015г. по в.т.д. № 1299/2014г. на Пловдивски апелативен съд, III търговски състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 501, адв. М. Д. сумата 5 893 лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и три лева/ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: