4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
С., 08.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2922/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Д. Н. – от [населено място] срещу Решение № 1259 от 12.06.2015 г. по гр.д. №1005/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната от нея част Решение № 19074 от 12.12.2014 г. по гр.д. №17 124/2012 г. на СГС, с която искът й по чл. 226 ал. 1 КЗ(отм.) срещу ЗК [фирма] – [населено място] е отхвърлен над 16 000 лв. до 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, причинено при ПТП на 20.12.2010 г. в [населено място], от водач К. Н. В. на л.а. ”Форд Фиеста”, застрахован при ответника по риска ”Гражданска отговорност”, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В раздел ”Изложение на касационните основания” жалбоподателката сочи обуславящия за делото въпрос:приложението на чл. 52 ЗЗД и поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т.3 ГПК, които аргументира с довод, че въпросите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – налага се тълкувателна дейност, при липса на съдебна практика с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор. Сочи, че с недопускане от ВКС на касационно обжалване се нарушава чл. 124 от Конституцията, ВКС трябва да прецени правилно ли е приложен чл. 52 ЗЗД с оглед получените тежки травматични увреждания, които описва, като не може да се говори за пълно възстановяване; не е ясно дали болките ще отзвучат, което създава комплекси и дискомфорт на пострадалата. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателката обосновава с довод, че се налага тълкувателна дейност, т.е. при липсата на съдебна практика по конкретния въпрос, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор и след като в решението са нарушени основни принципи на справедливостта, следва да се дадат указания на съдилищата относно приложенията на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че при постановяване на решението е допуснато и известно отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото – Р.№749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК. Аргументира, че при определяне на дължимото обезщетение, като ориентир за размера му, би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице сочените основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – при определяне размера на обезщетението съдът е съобразил всички обстоятелства, които са от значение, както и обществено – икономическите отношения в страната. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК сочи, че не е налице противоречива съдебна практика относно размера на присъжданите застрахователни обезщетения, който въпрос е свързан с принципа за справедливост, със зачитане на конкретни обстоятелства, като всеки случай е индивидуален. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поддържа, че формулираните въпроси не съставляват правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД, е релевантен за спора – обусловил е съдържанието на решението относно това в какъв размер следва да се определи обезщетението, с оглед критерия за справедливост на чл. 52 ЗЗД. Решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно уважаването на иска за 16 000 лв., затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, включително съдебно -медицинската експертиза и гласните доказателства, е съобразил възрастта на пострадалата, характера на уврежданията, проведеното лечение, периода на търпени болки, получените промени на шийните и кръстните прешлени, изискващи по-продължително лечение и водещи до евентуални спорадични леки болки и за в бъдеще, взел е предвид, че ищцата преди увреждането е страдала от придружаващи заболявания, които са довели до по-бавното й възстановяване.
Така постановеното решение е съобразено с установената съдебна практика – с ППлВС №4/23.12.1968 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Прието е и в постановените от ВКС по чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№177/27.10.2009 г. по т.д.№14/2009 г. на ІІ т.о. и Р. №111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г. на ІІ т.о., че по вложения от законодателя смисъл, понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението – начин на извършване, характер на увреждането, произтеклите от него физически и психологически последици за увредения и т.н.
Съблюдавайки съдебната практика по чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението и въз основа на събраните доказателства, съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото. Не може да се приеме, че при определяне размер на обезщетението 16 000 лв. в резултат на настъпило увреждане на 20.12.2010 г., не е отчетена икономическата конюнктура в страната към този момент. Относно довода на жалбоподателя за съобразяване на съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, има формирана практика на ВКС, обективирна в Р.№95/24.10.2012 г. по т.д.№916/2011 г. на ВКС, I т.о., която е в смисъл, че при прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Така определеният размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.
С оглед установената задължителна съдебна практика, не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а и жалбоподателката не доказва въпросът за размера на обезщетението да се решава противоречиво от съдилищата – този въпрос е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно приетото в т. 4 на ТР№ 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д.№1/2009 г., като разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване и създадената по приложението на чл. 52 ЗЗД постоянна съдебна практика не се налага да бъде променяна.
Останалите оплаквания в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение 1259 от 12.06.2015 г. по гр.д. №1005/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: