4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 06.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 719 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 и чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] и И. Г. И. като [фирма] срещу определение № 4648 от 02.12.2014г. по ч.т.д. № 1923/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 31480 от 22.07.2014г. по ч.гр.д. № 9500/2014г. на Варненски районен съд, ІХ състав в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на парично задължение за заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 5128/22.07.2014г. въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК – извлечение от сметка, и е прекратено производството по делото по подадената от [фирма] и И. Г. И. като [фирма] частна жалба срещу заповедта за изпълнение, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] направените в заповедното производство разноски и жалбата е върната на Варненски районен съд за приложение на т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Частните жалбоподатели поддържат, че изводите на съда за наличие на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за наличие на редовен документ по чл.417, т.2 ГПК спрямо поръчителя са голословни и неподкрепени с необходимите по чл.418 ГПК доказателства. Поддържат, че възражението им касае недължимост на присъденото юрисконсултско възнаграждение, защото то не е поискано като такова по чл.78, ал.8 ГПК, а е поискано като вече направени разноски за вече платено юрисконсултско възнаграждение, без приложени доказателства за такова плащане. Поради това съдът е следвало да разгледа т.5 от жалбата им и да спре незабавното изпълнение по отношение на тази сума от заповедта, а след като преценява т.5 и като инкорпорирана жалба по чл.413 ГПК, да я разгледа по същество и да отмени така присъдените 33 756,18 лева, макар че са подали и изрична жалба по чл.413 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Счита, че по аргумент от чл.126 ГПК частната жалба срещу въззивното определение в прекратителната му част е недопустима, тъй като жалбоподателите са подали отделно друга частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено разпореждане № 31480 от 22.07.2014г. по ч.гр.д. № 9500/2014г. на Варненски районен съд, ІХ състав в частта за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение за заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 5128/22.07.2014г. въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК – извлечение от сметка, е недопустима.
Съгласно т.8 на тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Въззивното определение в посочената му част е постановено по частна жалба срещу акт по чл.419 ГПК и следователно е от категорията на посочените в тълкувателното решение необжалваеми въззивни актове. Поради това подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Частната жалба срещу определението на въззивния съд в частта, в която е прекратено производството по делото по подадената от [фирма] и И. Г. И. като [фирма] частна жалба срещу заповедта за изпълнение, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] направените в заповедното производство разноски, и жалбата е върната на Варненски районен съд за приложение на т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК и поради това е допустима. Съгласно т.8 на тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС определенията на въззивния съд по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /с които се оставя без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/ на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определението си въззивният съд е съобразил разясненията, дадени с т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, относно хипотезите, при наличие на които частната жалба, подадена по реда на чл.413 ГПК, подлежи на администриране и разглеждане от въззивния съд, поради което изводът му, че образуваното по частната жалба въззивно частно производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на заповедния съд за администриране на частната жалба по чл.413 ГПК в зависимост от изхода на исковото производство по чл.422 ГПК, е правилен. Частната жалба се основава на доводи за неправилно присъждане в полза на молителя в заповедното производство на юрисконсултско възнаграждение, поради което същата има характера на такава по чл.413 ГПК и по отношение на нея следва да намери приложение т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК.
По изложените съображения определението на въззивния съд в частта, с която е прекратено производството по делото по подадената от [фирма] и И. Г. И. като [фирма] частна жалба срещу заповедта за изпълнение, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] направените в заповедното производство разноски и жалбата е върната на Варненски районен съд за приложение на т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] и от И. Г. И. като [фирма] срещу определение № 4648 от 02.12.2014г. по ч.т.д. № 1923/2014г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане № 31480 от 22.07.2014г. по ч.гр.д. № 9500/2014г. на Варненски районен съд, ІХ състав за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение за заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 5128/22.07.2014г. въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК – извлечение от сметка.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4648 от 02.12.2014г. по ч.т.д. № 1923/2014г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по подадената от [фирма] и И. Г. И. като [фирма] частна жалба срещу заповедта за изпълнение, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] направените в заповедното производство разноски и жалбата е върната на Варненски районен съд за приложение на т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Определението в частта, в която частната касационна жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: