2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. С., 22.07.015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2028 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Вальдемар Шретлин, гражданин на Република Германия, представляван от адв. К. Т., срещу решение № 228 от 05.03.2014г. по в.т.д. № 1716/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2897 от 14.06.2013г. по гр.д.№ 17676/2012г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата 11 000 евро главница по договор за заем № 026/15.12.2009г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 2 107,83 лева, представляваща мораторна лихва за времето от 16.12.2011г. до 28.11.2012г. и за законни лихви от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.
Касаторът поддържа, е обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е приел, че представените платежни нареждания, на които касаторът се е позовал за доказване на извършеното реално предаване на процесната сума, не се явяват годно доказателство, тъй като в противоречие с чл.185 ГПК са представени само на чужд език без превод на български език. Счита, че по този начин решаващият съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да обсъди приетите от първата инстанция банкови ордери, без да е указано на представилата ги страна, че следва да представи точен превод на същите. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че договорът за заем е неистински и не обективира действителната воля на страните. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускането на касациноно обжалване с наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси:
1. Следва ли да се счита за доказателство по смисъла на ГПК документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал а страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка – противоречие с решение № 84 от 03.06.2013г. по т.д.№ на ВКС, ТК, II т.о.,
2. Следва ли при оспорване на частен документ да бъдат формулирани точно основанията за това, за да бъде внесена яснота по отношение на съда и другата страна кое от удостовереното в акта не отговаря на действителното фактическо положение – противоречие с решение № 1310 от 17.11.2008г. по гр.д. № 4248/2007г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 327 от 26.11.2013г. по в.т.д. № 574/2013г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че основният спор по делото се свежда до валидността /истинността/ на представения договор за заем, за който ответникът своевременно е въвел възражения за нищожност, неистинност и неавтентичност. Приел е, че еднозначно от изслушаните две експертизи /единична и тройна/ се установява полагането на принтерния текст на договора след подписа на заемателя [фирма], т.е. извод за полагане в оригинал подписа на управителя на дружеството на празен лист, след което едва е насложен текстът на договора и подписа на заемателя. С оглед на това е приел, че е налице автентичност на подписа, но неистинност на положения от името на автора текст, като по този начин се компрометира формалната доказателствена сила на представения диспозитивен документ, чийто текст не представлява волеизявление на автора си. Приел е, че договорът е неистински документ, в който подписът е автентичен, но предхождащият го текст е насложен на подписан бланково лист и в този случай в тежест на ищеца е да установи, че ответникът независимо от спецификата на подписване на документа, се е съгласил със съдържанието му, т.е. че представлява негово волеизявление, каквито доказателства в случая липсват. По тези съображения е приел, че договорът за заем е подписан при липса на съгласие от страна на заемателя, както и че е неинстински /неверен/ документ, който не може да бъде обсъждан по аргумент от чл.194, ал.2 ГПК. Въззивният съд е обсъдил представените макар и непреведени на български език два броя банкови документи, съгласно които ищецът е изпълнил поетото с договора задължение да преведе на ответника сумата, съответно с два превода от по 5 500 евро, сторени на 17.06.2010г. и 17.12.2009г., но е приел, че тези преводни нареждания не са годни да установят основния релевантен факт – предаването на сума по приложения договор за заем, а същевременно страната, чиято е доказателствената тежест да установи това обстоятелство съгласно чл.154 ГПК, не е ангажирала други доказателства за установяване пълно и главно на претенцията си.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият процесуалноправен въпрос относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка, е релевантен. Въззивният съд е обсъдил два банкови документа, които са били приети като доказателства от първоинстанционния съд, макар да са на чужд език и да са представени без превод на български език, и е приел, че не са годни да установяват основния релевантен факт – предаване на сумата по договора за заем. По този въпрос е формирана задължителна съдебна практика – представеното от касатора решение № 84 от 03.06.2013г. по т.д № 1300/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е прието, че при неспазване на изискването представеният документ на чужд език да бъде придружен с точен превод на български, заверен от страната, съдът е длъжен да даде указания и възможност на страната да представи точен превод на документа и при неизпълнение на тези указания да откаже приобщаване на документа към доказателствата по делото и неговото обсъждане. Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора втори процесуалноправен въпрос не е релевантен, тъй като направеното от ответника оспорване на представения от ищеца договор за заем е ясно формулирано – основано е на твърдения, че договорът е неистински – неавтентичен и нищожен поради липса на съгласие от страна на ответника.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 514,60 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 05.03.2014г. по в.т.д. № 1716/2013г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на Вальдемар Шретлин в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 514,60 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: