3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
гр. София, 27.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2083 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. В. Т. срещу определение № 14983 от 20.06.2016г. по ч. гр. дело № 2117/2016г. на Софийски градски съд, ІІ-Д гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] срещу определение от 06.01.2016г. по гр. дело № 24350/2014г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 53 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решение № ІІ-53-61/17.09.2015г. по гр. дело № 24350/2014г. на СРС, 53 състав в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 78 ГПК и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа, че неправилно въззивният съд е възложил в полза на ответното дружество и в тежест на ищеца разноските по делото, както и че ответникът дължи разноски на ищеца, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Частният жалбоподател се позовава на противоречие с решение № 189/20.06.2014г. по гр. д. № 5193/2013г. на ВКС, IV г. о., определение № 626/20.08.2012г. по гр. д. № 275/2010г. на ВКС, IV г. о., определение № 89/02.03.2012г. по ч. гр. д. № 46/2012г. на ВКС, II г. о., определение № 149/22.03.2012г. по ч. гр. д. № 3/2012г. на ВКС, I г. о., решение № 103/10.08.2015г. по т. д. № 1112/2015г. на ВКС, II т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител В. Ж. И. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като частният жалбоподател не е посочил процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и цитираните в частната жалба определения са неприложими за конкретния казус, доколкото процесуалните факти са различни. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение, евентуално същото да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на ищеца срещу определението, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на спора разноските по делото правилно са възложени в полза на ответника. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК намира приложение в случаите на уважаване на иска, като независимо от изхода на спора се държи сметка и за извънпроцесуалното поведение на ответника, както и че в случая не е установено, че ответникът е дал повод за завеждане на иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Посочването на текстовете по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, без частният жалбоподател да е посочил разрешения от въззивната инстанция материалноправен или процесуалноправен въпрос, не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Направените оплаквания за нарушение на процесуалните правила са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от цитираната от частния жалбоподател съдебна практика.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14983 от 20.06.2016г. по ч. гр. дело № 2117/2016г. на Софийски градски съд, ІІ-Д гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: