О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр. София, 29.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 554 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. И. Н., срещу определение № 30 от 14.01.2016г. по ч.т.д. № 3048/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството срещу определение № 510 от 29.07.2015г. по ч.т.д. № 427/2015г. на Апелативен съд – Варна в частта, в която в полза на [фирма] са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1682 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че становището на състава на ВКС за недопустимост на частната жалба в частта относно разноските е неправилно. Поддържа, че по реда и при условията на чл.248 ГПК е възможно и допустимо по инициатива на някоя от страните да бъде изискано от решаващия съд да измени акта си в частта му за разноските, но в този случай всички оплаквания, които са направени, е невъзможно да бъдат релевирани в искане по реда на чл.248, ал.1 ГПК, защото се касае за защита срещу фактически действия на съда, които частният жалбоподател оценява като неправилни и в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че в инстанционното производство се търси отмяна, именно защото съдът е присъдил разноски, без да е дадена възможност за становище относно тяхната прекомерност от страна на ответното дружество. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл.274, ал.2 ГПК, при което определението досежно неговата недопустимост, правилност и обоснованост подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което частната му жалба срещу определението на Апелативен съд Варна бъде уважена.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като в случая е заплатил възнаграждение за процесуално представителство пред съответната инстанция и съгласно чл.78 ГПК има право на разноските, които е направил по делото. Счита, че след като съдът е отхвърлил жалбата на противната страна, то най-логичният извод е, че дружеството има право на разноски в това производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2, изр.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 30 от 14.01.2016г. по ч.т.д. № 3048/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 510 от 29.07.2015г. по ч.т.д. № 427/2015г. на Варненски апелативен съд в частта, в която е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1733/14.05.2015г. по т.д. № 1850/2014г. на Варненски окръжен съд, и е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] против същото въззивно определение в частта, в която в полза на [фирма] са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 682 лева.
За да постанови определението си в обжалваната в настоящото производство част, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу въззивното определение в частта за разноските, съставът на ВКС е приел, че въззивното определение в частта, в която с оглед изхода от спора и направено искане на ответника по частната жалба в негова полза са присъдени сторените в частното производство съдебно-деловодни разноски, не подлежи на съдебен контрол пред ВКС по реда на чл.273, ал.3 ГПК, нито по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а защитата против него се реализира посредством правилата на чл.248 ГПК пред съда, който го е постановил.
Обжалваното определение е правилно. С постановеното определение съставът на ВКС, след като е разгледал по същество частната касационна жалба на [фирма] срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд, не е допуснал касационното му обжалване. Поради това, доколкото не се променя изходът от спора, постановен от въззивния съд, защитата срещу определението му в частта, в която се е произнесъл по сторените от страните разноски в производството пред него, следва да се осъществи по реда на чл.248 ГПК. Изложените в частната касационна жалба оплаквания, че присъденото адвокатско възнаграждение за развилото се пред въззивния съд производство е прекомерно и че касаторът е бил лишен от възможността да направи възражение в този смисъл, тъй като не му било съобщено искането на насрещната страна за присъждане на разноски, както и че разноските са присъдени на страна, която не е представила списък по чл.80 ГПК, са такива, които подлежат на разглеждане по реда на чл.248 ГПК от постановилия обжалваното определение съд, а не по реда на обжалване на определението на въззивния съд на самостоятелно основание само в частта за разноските.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено и делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Варна за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по инкорпорираното в частната касационна жалба на [фирма] искане за изменение на определение № 510 от 29.07.2015г. по ч.т.д. № 427/2015г. на Варненски апелативен съд в частта за разноските.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 от 14.01.2016г. по ч.т.д. № 3048/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.
ИЗПРАЩА делото на Варненски апелативен съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по инкорпорираното в частна касационна жалба вх. № 5305 от 18.08.2015г. на [фирма] искане за изменение на определение № 510 от 29.07.2015г. по ч.т.д. № 427/2015г. на Варненски апелативен съд в частта за разноските
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: