7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 11.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 325 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника П. В. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Б. срещу решение от 27.08.2014г. по в. гр. дело № 9469/2013г. на Софийски градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 04.03.2013г. по гр. дело № 56992/2011г. на Софийски районен съд, ГО, 71 състав и П. В. В. е осъден да заплати на ЗД [фирма], [населено място] сумата 935 лв. – разноски за въззивното производство на основание чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищцовото застрахователно дружество на основание чл. 213, ал. 1 КЗ сумата 24 252,28 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2011г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 590,09 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС:
1. Следва ли да се приеме, че застрахователният договор е бил едностранно прекратен от страна на застрахователя поради неплащане на премийна вноска без да е налице изрично изпратено предупреждение до застрахования, както и без наличието на фингирано връчване на предупреждението по чл. 202, ал. 2 КЗ? – противоречие с решение № 83/05.07.2010г. по т. д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 147/07.12.2012г. по т. д. № 850/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 161/13.11.2012г. по т. д. № 607/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 111/30.07.2014г. по т. д. № 2489/2013г. на ВКС, ТК, I т. о.
2. Може ли да се приеме, че уведомлението до Гаранционен фонд по чл. 294, ал. 1 КЗ води до автоматично прекратяване на полицата без да е налице отправено уведомление за прекратяване на полицата или фингирано връчване на същото, тъй като в случая не са налице данни за уведомяване на застрахования, нито е представена застрахователната полица, от съдържанието на която да е видно от кое конкретно право по чл. 202 КЗ ще се възползва застрахователя в случая на неизпълнение? – противоречие с решение № 111/30.07.2014г. по т. д. № 2489/2013г. на ВКС, ТК, I т. о.
3. Разпростира ли се формалната доказателствена сила на протокола за ПТП по отношение на отразените в него обстоятелства относно наличието и валидността на застрахователна полица „Гражданска отговорност“ при условие, че именно тези факти и обстоятелства са непосредствено възприети от актосъставителя? – противоречие с решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията, предвидени в чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за основателност на предявения иск, въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че са налице визираните в чл. 213, ал. 1 КЗ предпоставки за възникване регресното право на застрахователя – ищец и в чл. 45 ЗЗД предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника /настоящия касатор/, причинил имуществени вреди на застраховано при ищеца лице, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и в същото време е изложил и собствени мотиви с оглед направените във въззивната жалба оплаквания, твърденията и доводите на страните.
Решаващият съдебен състав е констатирал наличието на възникнало застрахователно правоотношение относно управлявания от ответника по иска лек автомобил „Мерцедес Ц 270“ с рег. [рег.номер на МПС] по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със Застрахователна полица № 430608213008644/ 24.07.2008г., със застраховател [фирма] и срок на действие от 25.07.2008г. до 24.07.2009г., при договорена застрахователна премия от 235.40 лв., която е следвало да бъде заплатена на четири вноски, първата от които в размер на 67.40 лв. при подписване на полицата /24.07.2008г./, а следващите три равни вноски всяка по 56 лв. с падежи на 25.10.2008г., 25.01.2009г. и 25.04.2009г. Въззивната инстанция е приела, че от страна на застрахования е платена само първата вноска от премията и след изтичане на 15 – дневния срок по чл. 202, ал. 2 КЗ, хипотезата на изр. 2 застраховката е прекратена, считано от 7.11.2008г. съобразно посоченото в приложената справка от Информационния център към Гаранционния фонд. Изложила е съображения, че установената фактическа обстановка не е оборена от ответника, който не е представил доказателства за надлежно извършено плащане на втората вноска от премията.
Съдебният състав на СГС е анализирал разпоредбата на чл. 202, ал. 2 КЗ, включваща две хипотези на прекратяване на застрахователния договор при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия: 1/ с изтичането на 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение от застрахователя – изр. 1 на ал. 2 на чл. 202 КЗ; 2/ с изтичането на 15 дни от датата на падежа на разсрочената вноска – в случаите, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил, че ще упражни правото си на прекратяване при неплащане на вноската – изр. 2 на ал. 2 на чл. 202 КЗ. Приел е, че във втората от посочените хипотези връчването на писмено предупреждение за прекратяване е фингирано от закона, т. е. прекратяването настъпва автоматично след изтичането на посочения 15 – дневен срок, като се е позовал и на Решение № 83/05.07.2010г. по т. д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. Доводът на въззивника – ответник по иска, че и във втората хипотеза е необходимо връчване на писмено предупреждение, е приет за неоснователен, тъй като това би заличило напълно въведената от законодателя разлика с първата хипотеза и би направило безпредметно съществуването на чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ. Въззивната инстанция е направила извод, че сключената на 24.07.2008г. застрахователна полица е автоматично прекратена в хипотезата на чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ – след изтичане на 15 дни от датата на падежа на неплатената втора разсрочена вноска от уговорената застрахователна премия, който падеж е на 25.10.2008г., като прекратяването е настъпило преди датата на ПТП – 14.12.2008 г.
Решаващият съдебен състав се е аргументирал и с наличието на изпратено уведомление по чл. 294, ал. 1 КЗ до Информационния център към Гаранционен фонд, което удостоверява изразеното в застрахователната полица намерение и упражняването на потестативното право на застрахователя по чл. 202, ал. 1 и ал. 2 КЗ и гарантира известяването на третите лица, възнамеряващи да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че действието на застраховката е прекратено към определен момент, след който застрахователят не отговаря за причинените от застрахования делинквент вреди. Въззивният съд се е позовал на официалното оповестително действие до доказване на противното на вписаните в Информационния център на ГФ данни съгласно изричната разпоредба на чл. 295, ал. 7 КЗ.
Възражението на ответника по иска, че застрахователният договор не е прекратен поради наличието на залепен на предното стъкло на процесния лек автомобил стикер за застраховка „Гражданска отговорност” с едногодишен срок на действие, е прието за неоснователно по аргументи, че издаваният от ГФ съгласно чл. 261 КЗ знак /стикер/ има само удостоверителна, но не и конститутивна функция, поради което и при доказано прекратяване на застрахователния договор от застрахователя /в случая поради неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия/, наличието на такъв знак не може да възобнови или продължи действието на прекратения застрахователен договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 релевантният правен въпрос е този, който е включен в предмета на спора и който е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият материалноправен въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е коректно поставен от касатора. Въззивната инстанция не е приела едностранно прекратяване на договора от застрахователя поради неплащане на премийна вноска без да е налице изрично изпратено предупреждение до застрахования, както и без наличието на фингирано връчване на предупреждението по чл. 202, ал. 2 КЗ, а се е позовала изрично на разпоредбата на чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ като е съпоставила двете хипотези на прекратяване на договора /изр. 1 и изр. 2 на ал. 2 на чл. 202 КЗ/ и се е аргументирала именно с наличието на фингирано от закона връчване на писмено предупреждение за прекратяване на застрахователното правоотношение по смисъла на изр. 2 на ал. 2 на чл. 202 КЗ.
Посочените от касатора решения са неприложими, тъй като към настоящия момент е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение 1/2014 от 02.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съгласно която застрахователят може да упражни правото си по чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ за прекратяване на застрахователния договор при неплащане пълния размер на разсрочената вноска от застрахователната премия /т. 2/. В настоящия случай категорично е установено, че втората разсрочена вноска не е платена в пълен размер.
Вторият, посочен от касатора, материалноправен въпрос е решен в съответствие с постоянната практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение 1/2014 от 02.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съгласно която договорът за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2 във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение. В настоящия случай съдебният състав е констатирал, че [фирма] е упражнило потестативното си право да прекрати застрахователния договор съгласно чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ като е изпълнило и задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ – в Информационния център на Гаранционния фонд е отразено надлежно прекратяването на процесния застрахователен договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП. Предвид обстоятелството, че вписването в регистъра към Гаранционния фонд е правно значимо, с оглед интереса на трети лица /например застрахователя по застраховка „Каско” на увредения автомобил/ от удостоверяване на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация, и при представени от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” молба по чл. 192 ГПК, регистрационен картон и данни относно застрахователната полица ответникът по иска е следвало да докаже, че застрахователният договор е продължил да действа към момента на настъпване на застрахователното събитие, т. е. или че е погасил втората разсрочена вноска, или да представи екземпляра от застрахователната полица, с който е управлявал автомобила. Като се е позовал на официалното оповестително действие до доказване на противното на вписаните в Информационния център на ГФ данни въззивният съд не се е отклонил от трайната съдебна практика по приложението на чл. 295, ал. 7 КЗ.
Третият правен въпрос относно формалната доказателствена сила на протокола за ПТП по отношение на отразените в него обстоятелства относно наличието и валидността на застрахователна полица „Гражданска отговорност“ не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Въззивният съд не е приел, че по отношение на процесния лек автомобил въобще не е възникнало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради несключена застрахователна полица, а е установил наличие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил със застрахователна полица № 430608213008644/ 24.07.2008г. със застраховател [фирма] и срок на действие от 25.07.2008г. до 24.07.2009г., но е уважил иска поради прекратяване на застрахователния договор преди датата на настъпване на застрахователното събитие. Протоколът за ПТП се ползва с формална доказателствена сила и подлежи на обсъждане заедно с останалите събрани по делото доказателства. В настоящия случай изводът за прекратяване на застрахователния договор преди настъпване на застрахователното събитие и изграден от въззивната инстанция след обсъждане на събрания доказателствен материал.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.08.2014г. по в. гр. дело № 9469/2013г. на Софийски градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.