3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 11.01.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2337 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 257 от 02.06.2015г. по ч.т.д. № 345/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено определение № 1927 от 07.04.2015г. по т.д. № 154/2013г. на Пловдивски окръжен съд за връщане на въззивна жалба вх. № 9709 от 31.03.2015г., подадена от И. Ф. в качеството му на управител на [фирма] /н/.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като подадената въззивна жалба не е била оттеглена от управителя, който я е подписал и понастоящем я поддържа. Поради това счита, че не са били налице процесуалните предпоставки за връщане на въззивната жалба. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „При подписване и депозиране на жалба от управител на дружество с ограничена отговорност с двама управители, които управляват и представляват дружеството заедно и поотделно, допустимо ли е оттеглянето на жалбата от другия управител на дружеството без съгласието и знанието на управителя, подписал и депозирал жалбата, и как следва да процедира съдът при подобни действия?“. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът [фирма] оспорва частната касационна жалба, като поддържа, че е неоснователна и бланкетна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията за неправилност на процесуалните действия на съда по несъстоятелността, постановил връщането на въззивната жалба, подадена на основание чл.717з, ал.3 ТЗ, както и за недопустимост на действията на другия управител, който не е автор на въззивната жалба и според частния жалбоподател не е надлежна страна, която може да десезира съда чрез направено оттегляне. Изложил е съображения, че съгласно вписването в ТР несъстоятелният търговец се представлява от двамата управители заедно и поотделно и при този начин на управление и представителство на търговското дружество, направеното от единия управител процесуално действие по десезиране на съда чрез оттегляне на въззивната жалба, подадена от другия управител като представител на дружеството, не е недопустимо. Приел е, че в случая съдът не следва да извършва преценка дали волеизявлението е в интерес на представлявания, а в неговите правомощия е единствено осъществяването на проверка за наличие на надлежна представителна власт на лицето, направило от името на страната волеизявление за десезиране. Посочил е, че при повече от един законни представители на търговеца, действащи поотделно, всеки от тях разполага с процесуална представителна власт по отношение на търговското дружество и с правото от негово име да извършва валидни правни действия, каквото е и оттеглянето на подадената жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Според разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Поради това този въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.141, ал.2 ТЗ и чл.30, ал.1 ГПК са ясни и не пораждат съмнение при прилагането им. Поради това в съдебната практика не съществуват противоречия по въпроса относно процесуалното представителство на юридическите лица – О., като се приема, че при повече от един законни представители на дружество, действащи поотделно, всеки от тях разполага с процесуална представителна власт по отношение на търговското дружество и следователно може да извърши от името на страната валидно оттегляне/отказ от процесуални действия с последици за нея, на основание чл.30, ал.1 ГПК вр. чл.141, ал.2 ТЗ. В този случай съдът не извършва преценка дали волеизявлението е в интерес на юридическото лице, а ако законният представител води процеса във вреда на представляваното от него дружество с ограничена отговорност, последицата е възникване на право на търговското дружество да ангажира отговорността на този управител по чл.145 ТЗ за причинените на търговеца вреди – в този смисъл е определение № 254 от 28.03.2014г. по ч.т.д. № 756/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., на което се е позовал въззивният съд. При наличие на ясна правна уредба и на непротиворечива съдебна практика по приложението й, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, касационното разглеждане на поставения от жалбоподателя въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 257 от 02.06.2015г. по ч.т.д. № 345/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: