1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр. София, 27.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1667 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. Т. срещу решение от 05.12.2013г. по гр. дело № 2810/2013г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, с което се потвърждава решение № I-33-141 от 23.11.2012г. по гр. дело № 53122/2011г. на Софийски районен съд, I ГО, 33 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца И. И. Х. от [населено място] на основание чл. 208, ал. 1 КЗ следните суми: сумата 10 066,39 лв., представляваща главница по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица № 120308042602 от 13.11.2008г. с намалена стойност след извършено съдебно прихващане; законна лихва върху главницата, считано от 02.12.2012г. до окончателното й плащане; сумата 1 315,41 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /решение № 37/23.04.2009г. по т. д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, I т. о./, който се решава противоречиво от съдилищата /решение № 1186/27.06.2012г. по в. т. д. № 158/2012г. на САС/ и който е от значение за точното прилагане на закона:
„По доброволна имуществена застраховка „Каско“ следва ли размерът на дължимото обезщетение да се определя съобразно договореното между страните в договора за застраховка, имащо силата на закон между тях /съгласно чл. 20а ЗЗД/, а именно в конкретния случай размерът на обезщетението да се определя с приложен коефициент на овехтяване, отразяващ амортизацията на увредените използвани автомобилни части или размерът на вредите следва винаги да се определя на база стойността на увредените автомобилни части в ново състояние с добавено ДДС, без да се прилагат релевантните уговорки в договора за застраховка?“
Ответникът И. И. Х. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. Б. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като посоченият от касатора въпрос е некоректно формулиран и е без връзка с решаващите аргументи на въззивния съд; цитираното решение № 37/23.04.2009г. по т. д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, I т. о. не е приложено и е неотносимо поради това, че е постановено по застраховка „Гражданска отговорност“; решение № 1186/27.06.2012г. по в. т. д. № 158/2012г. на САС е неотносимо; твърдението за наличие на основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е напълно бланкетно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, становищата на страните по тях и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
За да уважи предявения иск по чл. 208, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че са налице изискуемите от закона предпоставки за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение:
1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 120308042602 от 13.11.2008г., с обект на договора и застрахователното покритие лек автомобил марка „БМВ“, модел 525 ДА, с ДК [рег.номер на МПС] , срок на действие 00.00 ч. на 14.11.2008г. до 24.00 ч. на 13.11.2009г.
2/ настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на застрахователния договор – на 03.12.2008г. е реализирано ПТП;
3/ в резултат на процесното ПТП на застрахования автомобил са причинени имуществени вреди.
Въззивната инстанция след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства е изяснила механизма на възникване на процесното ПТП и е установила наличие на причинно-следствената връзка между застрахованото МПС и реализираното ПТП. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение е определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ – в размер на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност съгласно чл. 203, ал. 2 КЗ, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Прието е, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде изчислено по средна пазарна цена към деня на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. В тази насока решаващият съдебен състав се е позовал на постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 209/30.01.2012г. по т. д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите на посочената правна норма.
Посоченият от касатора правен въпрос е релевантен за спора, тъй като е свързан с начина и базата за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско на МПС“, и в този смисъл е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.
Доводът на касатора за решаване на посочения релевантен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 37/23.04.2009г. по т. д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., е неоснователен. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, освен посочените от въззивната инстанция и касатора /напр. решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011г. на ВКС, II т. о., решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008г. на ВКС, II т. о./ при изчисляване на размера на застрахователното обезщетение не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, а за възстановителна – цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/. При застраховка „Каско на МПС” размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната полица съгласно чл. 203, ал. 1 и 4 КЗ.
В настоящия случай, въззивният съд като е приел, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ – в размер на средна пазарна цена към деня на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ, не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Определеното от решаващия съдебен състав застрахователно обезщетение в размер 10 894,36 лв. представлява средната пазарна стойност, необходима за ремонт на автомобила, за която не се прилага обезценка съгласно чл. 203, ал. 3 КЗ.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. При формирана постоянна практика на ВКС по релевантния правен въпрос, какъвто е настоящият случай, е недопустимо касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание горепосочената правна норма.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.12.2013г. по гр. дело № 2810/2013г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.