О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
С., 09.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2631/ 2017 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2, вр. ал. 1 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 210 от 07.10.2016г. по т.д.№1862/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК на Определение № 273 от 13.06.2016 г. по ч.гр.д. №193/2016 г. на Сливенски окръжен съд, с което се отменя Разпореждане от 19.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 638/2016 г. на Сливенски районен съд в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК срещу П. Д. Б. и Й. Г. Б. – двамата от [населено място] и е отказано издаването й, а издадената е обезсилена, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят счита, че при постановяване на определението си, Сливенският окръжен съд го е лишил от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван, като е неточно сега обжалваното определение – не става дума разпореждането да се отменя изцяло, а само относно солидарните длъжници и същото е влязло в сила относно главния длъжник [фирма], и съдът не е съобразил чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Изразява несъгласие с изложеното от ВКС и поддържа, че след като подлежи на обжалване разпореждането за връщане на нередовна искова молба, което прегражда развитието на процеса, на още по-силно основание на обжалване подлежи и определението, което прегражда по-нататъшното развитие на делото по отношение на солидарните длъжници по вина на съда – допуснати сериозни нарушения на процесуалните правила – и отказването да се поправи тази грешка на съда води до неблагоприятни последици за кредитора. Жалбоподателят счита, че има съдебно определение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – осигуряване на възможност да вземе участие в разглеждане на делото, което е довело до преграждане по-нататъшното му развитие по отношение на солидарните длъжници и иска въззивното определение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Ответниците по частната жалба П. Д. Б. и Й. Г. Б. – двамата от [населено място] оспорват същата, като недопустима, тъй като липсва изложение на основанието по чл. 280 ал. 1 ГПК и не е изложен правен въпрос, решен от въззивния съд; оспорват и по същество частната жалба, като неоснователна и лишена от правно съдържание.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е срещу определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК срещу въззивно определение, с което срещу солидарните длъжници е отменено разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК и е отказано издаването й, а издадената е обезсилена – касае се за частна жалба по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което е неоснователен доводът на ответниците по частната жалба, че същата е недопустима, тъй като липсва изложение на основанието по чл. 280 ал. 1 ГПК и не е изложен правен въпрос, решен от въззивния съд.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275 ал. 1 ГПК едноседмичен срок. В Молбата за отмяна молителят [фирма] – [населено място] е посочил съдебен адрес: адв. М.П. – АК С., на който ВКС е следвало да изпрати съобщението за Определение №210/07.10.2016 г. по т.д. № 1862/ 2016 г. на ІІ т.о. Определението не е надлежно съобщено на жалбоподателя, затова следва да се приеме, че подадената на 03.11.2016 г. частна жалба, е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК на въззивно определение, с което е отменено разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК в частта срещу солидарните длъжници и е отказано издаването й, а издадената е обезсилена, ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима. Изложил е съображения, че отмяната е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор, основано на силата на пресъдено нещо, като последица от влизането в сила на акта, а определението, с което е отменено разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и е отказано издаването й, а издадената заповед е обезсилена, заедно с изпълнителния лист, не създава положение на непререшаемост на правния спор – недопустим е пътят на защита по чл. 303 ГПК.
Определението е правилно. На отмяна по реда на чл. 303 ГПК подлежат влезли в сила решения – актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо – задължителни са за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. На отмяна, съгласно ППлВС № 2/29.09.1977 г. по гр.д.№1/1977 г. подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг ред на защита.
Определението, с което въззивният съд е отменил разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК срещу солидарните длъжници и е отказал издаването й, а издадената е обезсилил, не разрешава възникнал материално- правен спор, нито може да бъде приравнено по правни последици на влязло в сила решение. С това определение не е разрешен със сила на пресъдено нещо гражданскоправен спор на страните и този акт не разглежда съществуването или липсата на изпълняемо право и не прегражда развитието на правния спор, затова молбата за отмяна като недопустима правилно е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 210 от 07.10.2016г. по т.д.№ 1862/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на П. Д. Б. и Й. Г. Б. – двамата от [населено място] 2400 лв. – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: