О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
гр. София, 30.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2288 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/, [населено място], представлявано от синдика Н. Г., срещу определение № 2428 от 13.07.2016г. по ч.гр.д. № 2951/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 144 от 21.04.2016г. по т.д. № 378/2015г. на Пернишки окръжен съд, ГК. С потвърденото първоинстанционно разпореждане е върната подадената от Н. Г. – синдик на [фирма] /н/ въззивна жалба вх. № 2139/12.04.2016г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съгласно правилата за изчисляване на срокове, установени в чл.60 ГПК, срокът по чл.259 ГПК започва да се брои от деня, следващ получаване на съобщението за решението – в случая от 29.03.2016г. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: “Приложимо ли е правилото на чл.60, ал.5 ГПК за начало на срока /от деня, следващ деня на получаване на съобщението на съда/ за срок, който е определен в седмици?“.
Ответникът Д. К. Г., представляван от адв. Б. М., оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че на поставения въпрос е даден отговор с определение № 728 от 12.11.2015г. по ч.гр.д. № 4733/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о. и въззивният съд се е произнесъл в същия смисъл. Излага и съображения за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд приел, че съгласно чл.60, ал.4 ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица, т.е. срокът, започнал да тече на 28.06.2016г. /понеделник/ изтича след 2 седмици в съответния ден – понеделник /11.04.2016г./. Посочил е, че правилото, че срокът се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден, е приложимо за сроковете, които се броят в дни /чл.60, ал.5 ГПК/. Поради това въззивният съд е достигнал до извода, че въззивната жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на окръжния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изоводи на въззивния съд. Не е налице обаче допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът не е посочил в противоречие с кои актове на ВКС, в които е обективирана постоянна практика по този въпрос, се е произнесъл въззивният съд, нито на настоящия състав е известна такава практика. По поставения въпрос е налице трайноустановена практика – напр. определение № 345 от 09.05.2013г. по т.д. № 1370/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., както и казуалната част на соченото от ответника определение № 728 от 12.11.2015г. по ч.гр.д. № 4733/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., според която при срок, който се брои на седмици, приложение не намира разпоредбата на чл.60, ал.5 ГПК, а само разпоредбите на чл.259, ал.1 и чл.60, ал.4 ГПК. Когато срокът се брои на седмици, първият е денят, от който започва да тече срокът, като в хипотезата на въззивно обжалване на решение на първоинстанционен съд това е денят, в който е получено първоинстанционното решение, а изтича на съответния ден на последната седмица. Въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос в съответствие с тази практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението му.
При този изход на спора на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2428 от 13.07.2016г. по ч.гр.д. № 2951/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: