2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. София,11.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1229 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 6 от 05.01.2015г. по в.гр.д. № 2572/2014г. на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, V състав, с което след отмяна на решение № 2253/30.05.2014г. на Пловдивски районен съд, ІІІ състав по гр.д. № 3723/2014г. касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 7 011,03 лева, получена от ответника без правно основание, платена като стойност на електроенергия за м.юли 2012г. по фактура № [ЕГН]/31.07.2012г., която сума съставлява разликата между реално консумираната ел.енергия и начислената за заплащане такава, да заплати сумата 400,10 лева обезщетение за забава за периода 13.08.2012г. – 01.03.2013г., както и разноски в размер на 686,57 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и е необосновано. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба, като поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и че по същество касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г/. Съобразно тази императивна разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и постановено по предявени от [фирма], [населено място] против Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, [населено място] осъдителни искове за заплащане на сумата 7011,03 лева, представляваща разликата между реално консумираната от ищеца ел.енергия за м. юли 2012г. и заплатената такава по фактура № [ЕГН]/31.07.2012г., и на законната лихва върху тази сума в размер на 400,100 лева. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, тъй като се претендира вземане, произтичащо от търговска сделка по чл.286, ал.1 ТЗ. Цената на иска е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 16.02.2015г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 6 от 05.01.2015г. по в.гр.д. № 2572/2014г. на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, V състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: