2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 20.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3705 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 3760 от 05.09.2014г. по в.гр.д. № 382/2014г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение чрез допълване на решение № 2681 от 27.05.2014г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е направил в срок искане за изменение чрез допълване на постановеното по делото решение в частта, с която съдът е пропуснал да се произнесе за отговорността на страните за разноските, а изводите на съда за липса на доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение и за липса на списък по чл.80 ГПК са необосновани. Поддържа, че по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище по искането.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № 2681 от 24.06.2014г. по в.гр.д. № 382/14г. на Окръжен съд – Благоевград е отменено решение № 53 от 27.02.2014г. по гр.д. № 1056/13г. на РС – Петрич и вместо това е отхвърлен установителният иск на [фирма], [населено място], [община], предявен против [фирма], [населено място], [община] и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 66,77 лева. В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че разноски за адвокат не следва да се присъждат, тъй като няма данни тези разноски да са реално извършени.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК [фирма] е поискал да бъде изменено постановеното въззивно решение, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 700 лева.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата е недопустима. Приел е, че с решението си се е произнесъл по направеното от страната искане за присъждане на разноски, но го е счел за основателно само по отношение на заплатената държавна такса. Приел е още, че страната не е представила списък на разноските, което я лишава от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските /т.9 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК/. Поради това съдът е оставил без разглеждане като недопустимо искането за изменение на решението в частта му за разноските.
Обжалваното определение е правилно.
В постановеното въззивно решение съдът се е произнесъл по отговорността на страните за разноски с оглед изхода на въззивното производство, като е присъдил на въззивника – ответник направените разноски за заплатена държавна такса и е счел, че не следва да му присъжда разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за реалното им извършване. Искането на въззивника за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Възивникът обаче не е представил списък на разноските в срока по чл.80, изр.1 ГПК, поради което съгласно чл.80, изр.2 ГПК няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на представен списък по чл.80 ГПК не е пречка да се иска само допълване на постановеното решение при пропуск на съда да се произнесе по направено от страната искане за присъждане на разноски /т.8 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК/. В случая въззивният съд се е произнесъл в решението си по искането на страната за присъждане на разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като го е уважил частично. Поради това следва да се приеме, че направеното от въззивника искане по чл.248 ГПК е за изменение, а не за допълване на решението в частта за разноските. В тази хипотеза липсата на представен списък по чл.80 ГПК води до недопустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските съгласно разясненията, дадени в т.9 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК.
По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3760 от 05.09.2014г. по в.гр.д. № 382/2014г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: