1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София, 11.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1811 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 връзка с чл. 629а, ал. 6 ТЗ.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] /молител в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. П. М. срещу определение № 268 от 25.05.2016г. по т. дело № 293/2016г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ по отношение на [фирма], [населено място] като неоснователна.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в следното: съдът не е направил собствена и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, а изцяло е възприел изводите на първата инстанция; не е взел предвид, че ответникът е изпитвал сериозни и трайни затруднения да изпълни поетите с договорите задължения, както и не е разгледал новонастъпилите обстоятелства, изложени във въззивната жалба – учреденият залог на търговско предприятие и последвалото пристъпване към изпълнение по него; не е изследвал наличието на предпоставките по чл. 629а ТЗ – вероятната основателност на иска, наличието на обезпечителна нужда, подходящността на обезпечителните мерки. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и молбата за допускане на обезпечение да бъде уважена.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
За да остави без уважение като неоснователна молбата на [фирма], [населено място] за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ по отношение на [фирма], [населено място] /назначаване на временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ като гаранция за запазване имуществото на длъжника с оглед сключения договор по ЗОЗ и започналото изпълнение; спиране на принудителното изпълнение по реда на ЗОЗ, започнато от заложния кредитор [фирма] срещу длъжника; запор върху постъпилата в депозитната сметка сума от продажбата по ЗОЗ за обезпечаване на предявените в производството по несъстоятелност вземания/, въззивният съд е приел, че молбата за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а, ал. 1 ТЗ не е подкрепена с убедителни писмени доказателства, от които да се направи извод, че преустановяването на плащанията се дължи на състоянието на неплатежоспособност, в което според молителя е изпаднал длъжникът.
Обжалваното определение на Апелативен съд П. е частично неправилно.
Разпоредбата на чл. 629а, ал. 1 ТЗ регламентира възможност съдът по несъстоятелността преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност да допусне по искане на кредитор или служебно предвидените в посочената правна норма обезпечителни мерки. За да бъдат наложени предварителните обезпечителни мерки, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки:
1/ молбата по чл. 625 ТЗ да е допустима;
2/ да е вероятно основателна – да е подкрепена с убедителни писмени доказателства, а ако не е подкрепена – при представено от молителя обезпечение в определен от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен – чл. 629а, ал. 2 ТЗ;
3/ да съществува интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда – да съществува реална опасност от намаляване на имуществото на длъжника, поради което обезпечението се налага за запазване на имуществото му; обезпечителна нужда е налице, когато поведението на длъжника застрашава интересите на кредиторите, респективно на бъдещата маса на несъстоятелността, например когато разпилява, унищожава и/или укрива имущество, поема значителни нови дългове и други подобни действия;
4/ обезпечителните мерки да са адекватни на обезпечителната нужда.
Въззивният съд в противоречие със съдопроизводствените правила при преценката за основателност/неоснователност на молбата по чл. 629а ТЗ не е обсъдил наличието на отделните предпоставки, твърдените от частния жалбоподател /въззивник във въззивното производство/ нови обстоятелства и представените за тяхното установяване нови доказателства.
Предявената от [фирма], [населено място] молба за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място] е допустима.
Вземанията на частния жалбоподател /молител в първоинстанционното производство/, на които основава искането си за откриване на производство по несъстоятелност, са от вида на вземанията по чл. 608, ал. 1 ТЗ – цедирани вземания по търговски сделки /лицензионни договори/. Наличието на материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, а именно, че ответникът дължи цедираните вземания и че е в състояние на неплатежоспособност, не може да се установи само от представените в първоинстанционното производство доказателства, а следва да бъдат съобразени и новите писмени доказателства, както и заключението, което ще бъде изготвено, предвид допуснатата от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза. Поради това при наличие на останалите предпоставки евентуалното уважаване на молбата може да бъде при представяне на обезпечение в определен размер съгласно чл. 629а, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Предвид представените във въззивното производство договор за особен залог на търговско предприятие, сключен между [фирма] и [фирма] на 26.01.2016г., т. е. след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство и преди изготвяне на съдебното решение, и опис на отделните активи в търговското предприятие, както и въз основа на направената справка в Търговския регистър, настоящият съдебен състав приема, че съществува интерес от исканото обезпечение, налице е обезпечителна нужда, тъй като съществува реална опасност от намаляване на имуществото на длъжника. С действията си чрез учредяване по време на висящото производство по молбата по чл. 625 ТЗ на особен залог върху цялото търговско предприятие за задължение в размер само 43 747,62 лв. с договорна и законна лихва, ответникът [фирма] обременява с тежести бъдещата маса на несъстоятелността, а с пристъпване към изпълнение върху заложеното търговско предприятие като съвкупност възниква опасност от намаляване на имуществото на дружеството, което не е в интерес на кредиторите. Законът за особените залози не съдържа достатъчно гаранции за постигане на средна, респективно справедлива пазарна цена, на която може да бъде продадено търговското предприятие, поради което продажбата на търговското предприятие ще затрудни реализирането на правата на кредиторите и удовлетворяването на техните вземания. Посочените от молителя /въззивник в производството пред Апелативен съд П. и настоящ частен жалбоподател/ втора и трета обезпечителни мерки – спиране на принудителното изпълнение по реда на ЗОЗ, започнато от заложния кредитор [фирма] срещу длъжника [фирма] и запор върху постъпилите в депозитната сметка суми от продажбата по ЗОЗ, са адекватни предвид обезпечителната нужда, тъй като ще обезпечат и гарантират запазването на имуществото на длъжника с оглед последиците на евентуално постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност и възможността за провеждане на успешна защита за попълване на масата на несъстоятелността чрез отменителни искове. Исканото обезпечение чрез налагане на посочените две обезпечителни мерки следва да бъде допуснато на основание чл. 629а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ при условие, че бъде представено от частния жалбоподател /молителя/ обезпечение в размер 5 000 лв. на основание чл. 629а, ал. 2, т. 2 ТЗ.
По отношение на първата, посочена от частния жалбоподател, обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за налагането й. От представените доказателства не се установява, че ответното дружество осъществява търговската дейност и управлява предприятието си по начин, насочен към увреждане на интересите на кредиторите, което да налага назначаване на временен синдик. По делото липсват данни за разпиляване, унищожаване или укриване на имущество, поемане на нови дългове или опасност от осъществяване на подобни действия. Посочената обезпечителна мярка е обременителна с оглед разноските за възнаграждение на временния синдик и частният жалбоподател не е изразил готовност да поеме тези разноски за своя сметка.
Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта относно посочените от частния жалбоподател втора и трета предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ по отношение на [фирма], [населено място] – спиране на принудителното изпълнение по реда на ЗОЗ, започнато от заложния кредитор [фирма] срещу длъжника [фирма] и запор върху постъпилите в депозитната сметка суми от продажбата по ЗОЗ, и вместо това посочените обезпечителни мерки следва да бъдат допуснати при условие, че бъде представено обезпечение в размер 5 000 лв. В останалата част относно първата обезпечителна мярка определението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 268 от 25.05.2016г. по т. дело № 293/2016г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ по отношение на [фирма], [населено място] – спиране на принудителното изпълнение по реда на ЗОЗ, започнато от заложния кредитор [фирма] срещу длъжника [фирма] и запор върху постъпилите в депозитната сметка суми от продажбата по ЗОЗ, и вместо това постановява:
ДОПУСКА на основание чл. 629а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 630, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 629а, ал. 2, т. 2 ТЗ обезпечение в производството, образувано по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 3 за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. ТЗ срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Ц. И. А. ІІ-ри” No 111, бл. -, вх. -, ет. 1, ап. 2 чрез налагане на следните предварителни обезпечителни мерки при условие, че [фирма], [населено място] представи обезпечение в размер 5 000 лв. /пет хиляди лева/:
СПИРА принудителното изпълнение, започнато по реда на ЗОЗ от заложния кредитор [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу длъжника [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място].
НАЛАГА запор върху постъпилите в депозитната сметка суми, получени при изпълнение върху заложеното търговско предприятие от продажбата по ЗОЗ.
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНАТА ЗАПОВЕД да се издаде след представяне на доказателства за внесеното обезпечение в размер 5 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268 от 25.05.2016г. по т. дело № 293/2016г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.