3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 06.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 927 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. С., представляван от адв. С. Б., срещу определение № 11 от 24.01.2015г. по т.д. № 152/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 01.08.2014г. по гр.д. № 12441/2012г. на СГС, ІV-Б въззивен състав.
Частният жалбоподател поддържа, че от исковата молба е видно, че цената на предявения иск е 10 981 лева, като са предявени претенции за възстановяване на една цялостна сума – от възникване на вземането /увреждане от действията на ЧСИ/ до завеждане на исковата молба в съда. Поддържа още, че квалификацията на делото като търговско не съответства на материалното правоотношение, тъй като се търси присъждане на сума, събрана от ЧСИ в нарушение на правилата на ГПК и Закон за наследството, с предмет – неиздължен кредит към банка, но отпуснат не на ищеца, а на неговия наследодател. Твърди, че по този основен спор между увреден и правонарушител, замяната на една от страните, възможност по Наредбата за ЗЗЧСИ, не променя характера на правоотношението, което не е търговско, а следствие от деликт. В този смисъл частният жалбоподател счита за невярна констатацията на съда, че се търси вземане по застрахователен договор, тъй като самият той не е страна по такъв. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Поддържа, че с исковата молба са предявени два иска, всеки от които е с цена до 10 000 лева. Поддържа още, че делото е търговско, тъй като предметът му е прекият иск за ангажиране на отговорността на застрахователя по „Задължителната застраховка на частния съдебен изпълнител”, която покрива отговорността му за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди – вземане по застрахователен договор, представляващ абсолютна търговска сделка по смисъла на ТЗ. Моли частната жалба да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство.
Третото лице – помагач Н. П. Н. не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2, изр.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение № 11 от 24.01.2015г. по т.д. № 152/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. Д. С. срещу решение от 01.08.2014г. по в.гр.д. № 12441/2012г. на Софийски градски съд, тъй като решението не подлежи на касационно обжалване. Съдът е приел, че предмет на делото е прекият иск за ангажиране на отговорността на застрахователя по „Задължителната застраховка на частния съдебен изпълнител”, която покрива отговорността му за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Приел е, че се касае за вземане по застрахователен договор, представляващ абсолютна търговска сделка по смисъла на ТЗ и, предвид цената на предявения иск от 10 000 лева, постановеното въззивно решение съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване.
Обжалваното определение е правилно.
С исковата си молба ищецът Б. С. – частен жалбоподател в настоящото производство, е предявил обективно съединени искове за заплащане на сумата 10 000 лева, явяваща се заплатена на отпаднало основание /обезсилен изпълнителен лист/ сума, която представлява нанесена му вреда, както и за заплащане на сумата 981 лева, представляваща законна лихва върху главницата до предявяване на иска, която следва да го компенсира за вредите от лишаване от ползването на собствените му средства. Исковете са предявени против [фирма] в качеството му застраховател на ЧСИ Н. П. Н., от чиито действия са настъпили вредите. Неоснователен е изложеният в частната жалба довод, че с исковата молба е предявен един иск, тъй като, макар отговорността на ответника и по двата иска да произтича от наличието на застрахователен договор по „Задължителна застраховка на частния съдебен изпълнител”, двете претенции са за обезщетяване на различни вреди и имат различно основание.
Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че спорът по делото не е търговски. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. Търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от/отнасящо се до търговска сделка от кръга на абсолютните по чл.1, ал.1 ТЗ или търговска сделка, сключена от търговеца при упражняване на негово занятие. С предявените по настоящото дело искове се ангажира отговорността на ответното дружество, произтичаща от наличието на сключен договор за „Задължителна застраховка на частния съдебен изпълнител”, който представлява абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1 ТЗ. Този предмет на спора и търговското качество на едната от страните по него са достатъчно основание за квалифициране на делото, по което е постановено въззивното решение, като търговско.
Предвид обстоятелството, че цената и на двата иска е под 10 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /обн. ДВ бр.100/21.12.2010г./ въззивното решение е изключено от обхвата на касационното обжалване.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ответника по частната жалба следва на основание чл.78, ал.8 ГПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 286,50 лева, определено съобразно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 от 24.01.2015г. по т.д. № 152/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о..
ОСЪЖДА Б. Д. С., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 286,50 лева /двеста осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: