6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
гр. София, 11.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия А. Б. т.д. № 538 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Ю. като [фирма], [населено място], представляван от адв. К. Т., срещу решение № 322 от 27.10.2015г. по в.т.д. № 570/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 72 от 29.06.2015г. по т.д. № 126/2014 на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и на правилата за засилено служебно начало за този род дела, при незадълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал и при неотчитане на съществените процесуални нарушения при приобщаване на писмените доказателства, неправилно сведени до знанието на съда, не чрез представянето им след поискване да бъдат допуснати и след съответно определение на съда по тяхното допускане, а посредством вещо лице, което на практика ги е предоставило на касатора. Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесулноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за развитието на правото:
1. Допустими писмени доказателства ли са съгласно чл.156, чл.157 и чл.183 ГПК по делото тези, предоставени на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, но не и на съда и на другата страна, и може ли представилата ги страна да се ползва от тях за доказване на своите твърдения;
2. Налице ли е преклузия, предвидена в чл.193 ГПК за оспорване на частни писмени документи, вкл. и чрез искане за разпит на техния издател като свидетел, които изхождат и от които като доказателства се ползва другата страна, въпреки че същата не ги е предоставила на съда по установения в ГПК ред, и оспорването е извършено от оспорващата страна в съответното съдебно заседание, в което фактически се е запознало с оспорените доказателства;
3. Извършено ли е нарушение от съда на правилата за засиленото служебно начало, залегнали в ТР № 1/04.01.2001г. по тъл.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ, както и на чл.182 ГПК, когато съдът кредитира като доказателства частни писмени документи, представени на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза от ответника по делото за несъстоятелност и които документи се отнасят до счетоводните записвания на ответника, чието обявяване в несъстоятелност е поискано, без сам да извърши проверка на въпросните доказателства, въпреки наведените оспорвания от другата страна;
4. Допуснато ли е нарушение от съда съобразно възложеното му засилено служебно начало с чл.621а, ал.1 ТЗ и при преценката му по чл.631 ТЗ на спорните компоненти на актива на търговеца, чиято несъстоятелност се търси, след като не е изследвал обстойно фактическото наличие на касовата наличност на този търговец и произхода на паричните средства;
5. Действията по осчетоводяването на първични и вторични документи, обективиращи търговски сделки, и последващото позоваване на тях от търговеца при усвояване на начисления върху тях данък добавена стойност могат ли да означават, че търговецът ги е потвърдил по реда на чл.301 ТЗ;
6. Може ли да се приеме за валидно направено оспорване на доставка по търговска сделка чрез оспорване на подписа на едната страна по сделката по първичен счетоводен документ от нея, и да не приложи презумпцията по чл.301 ТЗ, след като това оспорване не е направено своевременно след узнаване на осъществяване на сделката, извършена без представителна власт, не преди нейното осчетоводяване, а едва в съдебно производство, по което тази сделка е предмет;
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 71 по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, решение № 813/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 90 по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, решение № 78 по т.д. № 2271/2014г. на ВКС, решение № 187 по т.д. № 436/2012г. на ВКС и решение № 32 по т.д. № 685/2012г. на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място], представляван от адв. И. М., оспорва касационната жалба. Оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, като твърди, че поставените правни въпроси не са такива, които имат значение за изхода на делото. Счита, че не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че то като цяло е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на производството въпроси и поради това е препратил към мотивите му съобразно чл.272 ГПК. С оглед поставените във въззивната жалба въпроси и предвид разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви. Посочил е, че в тежест на молителя е да докаже материалните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Приел е, че от извършения анализ на представените с исковата молба фактури може да се направи извод, че молителят [фирма] е доставял на [фирма] бетон, фракция, цимент, пясък, чакъл, тухли, профили и арматурно желязо, като му е предоставял и услуги – извършване на изкопи, насипи с багер, транспорт на баластра и филц. Взел е предвид, че независимо от оспорването на фактурите и направеното възражение за липса на реално извършени по тях доставки едноличният търговец – продавач не е представил доказателства за действително предаване на стоките от него на купувача: транспортни документи „от” и „до” обекти, складови разписки, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи и др., с оглед на което е приел, че липсват безспорни доказателства за прехвърляне собствеността върху стоките, предмет на цитираните в исковата молба фактури. Изложил е съображения, че при липса на доказателства за фактическото предаване на стоката не може да се приеме, че са налице реални търговски сделки между страните.
Относно доставката на услуги от едноличния търговец, представляващи изкопи, насипи с багер и транспорт на баластра и филц,е приел, че представените „Ежедневни отчети на машиниста” не съдържат данни, които биха могли да ги обвържат с конкретна доставка или обект, нито с имена на лицата, извършили услугите, т.е. че за реалното им извършване не са представени относими доказателства. Приел е, че тези факти изключват приложното поле на чл.301 ТЗ, тъй като при доказано оспорване на подписа на управителя на [фирма] под представените документи „Ежедневен отчет на машиниста” за март и април, в тежест на въззивника е да установи, че е работил на обекти на търговското дружество, респ. връзката между описаните в отчетите работи с фактурираните такива. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че не са налице търговски сделки между страните, пораждащи изискуемо и ликвидно парично задължение в размер на 691 857,12 лева.
Въззивният съд е обсъдил и констатациите на съдебно-икономическата експертиза за финансовото състояние на търговеца към датата на проверката, според които към 30.09.2014г. коефициентите на обща ликвидност, на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са значително по-високи от препоръчителните им от закона стойности. Посочил е, че посочените от вещото лице финансови резултати на дружеството не са оборени по надлежния ред от страна на въззивника, чиято е доказателствената тежест, а и самите експертизи са приети без възражение от страните, поради което съдът може да изгражда правни изводи въз основа на тях. По направеното от въззивника оплакване за незаконосъобразност на изчислените от вещото лице коефициети за ликвидност поради неправилно отчитане на предоставени от управителя на [фирма] на самото дружество заемообразно средства и тяхното възстановяване, въззивният съд е обсъдил представените и приети по делото, без да е открито производство за тяхното оспорване, разходни и приходни касови ордери, издадени в периода 01.07.2009г. – 31.08.2014г., редовно отразени в счетоводните книги на дружеството, и протокол от заседание на ОС на съдружниците в дружеството, проведено на 07.05.2014г. Приел е обсъдените доказателства за годни, а извършените въз основа на тях изчисления на вещото лице – за правилни и законосъобразни. Въззивният съд е достигнал до извода, че доколкото съществуват, затрудненията на длъжника са временни и са резултат на намаляло потребление /търсене на готов строителен продукт/ в условията на финансово-иконмическа криза, което от своя страна води до намаляване приходите на дружеството и забавено изпълнение на някои изискуеми негови задължения, а от друга страна, търговецът разполага с активи, достатъчни за покриване на задълженията му, без да се злепоставят интересите на кредиторите.
В мотивите на първоинстанционния съд, към които въззивната инстанция е препратила, е посочено, че съгласно заключението на вещото лице ответникът е извършвал плащания на кредитори, с изключение на плащане към молителя, което според ответника е недължимо и спорно. Прието е, че наведеният от процесуалния представител на молителя довод относно произхода и наличността на паричните средства в касата на [фирма] като предпоставка и основание за възникването на неплатежоспособност на длъжника не следва да бъде споделен. Посочено е, че касовата наличност е един елемент от съвкупната преценка на показателите за финансова автономност, ликвидност и задлъжнялост на предприятието на търговеца, като липсата на парични средства в касата на предприятието на ответника само по себе си не е предпоставка за неплатежоспособност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос не е релевантен, тъй като не отговаря на данните по делото. По начина, по който е формулиран, въпросът съдържа твърдението, че въззивното решение е постановено въз основа на доказателства, които са представени на вещото лице, но не и на съда и на другата страна. Доказателствата, които са ползвани от вещото лице при изготвяне на заключението – разходни и приходни касови ордери, издадени в периода 01.07.2009г. – 31.08.2014г., са представени по делото, приети са като доказателства в с.з. на 09.06.2015г. и са обсъдени от въззивния съд.
Вторият процесуалноправен въпрос е свързан с допустимостта на направеното от касатора оспорване на представените по делото доказателства – разходни и приходни касови ордери и на поисканите във връзка с това доказателства. Първоинстанционният съд не е допуснал поисканите гласни доказателства, като е счел, че не са необходими, а въззивният съд е приел, че е недопустимо събирането на гласни доказателства и че липсва оспорване на тези документи. Настоящият състав намира, че формулираният въпрос, макар да е обсъждан от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е единствено обуславящ решаващите изводи на въззивния съд и крайния изход на делото – молбата на касатора по чл.625 ТЗ е отхвърлена не само поради наличие на условията на чл.631 ТЗ, но и с оглед извода, че молителят няма качеството на кредитор по търговска сделка, пораждаща изискуемо и ликвидно парично задължение в размер на 691 857,12 лева. Поради това, както и да се отговори на поставения процесуалноправен въпрос, това няма да се отрази на крайния изход на делото.
Третият и четвъртият процесуалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, в това число писмените доказателства, въз основа на които е изготвено заключението на СИЕ, и след съвкупната им преценка е формирал извода си, че затрудненията на търговеца са временни и че той разполага с активи, достатъчни за покриване на задълженията му, без да се злепоставят интересите на кредиторите. По начина, по който са формулирани, въпросите представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения, които обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Петият и шестият материалноправни въпроси се отнасят до приложението на чл.301 ТЗ. Разрешаването им е свързано с преценка на конкретните факти и доказателства, относими към предвидените в посочената разпоредба предпоставки, при чието наличие действията, извършени без представителна власт от името на търговец, се считат потвърдени. Въззивният съд е формирал изводите си за липса на условия за прилагане на чл.301 ТЗ след обсъждане и преценка на фактите по делото и относимите доказателства, като по обосноваността на тези изводи настоящата инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
По изложението съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора на следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322 от 27.10.2015г. по в.т.д. № 570/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: