О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
гр. София, 30.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1458 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от адв. К., срещу разпореждане от 28.04.2015г. по гр.д. № 2187/2013г. на СГС, IV – Д състав, с което е отказано издаването на изпълнителен лист.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като противоречи на процесуалния закон. Поддържа, че въззивното решение, макар и да не е влязло в сила, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.404, т.1 ГПК. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искането му бъде уважено. Моли да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С решение от 23.06.2014г. по гр.д. № 2187/2013г. на СГС, ВО, IV – Д състав е потвърдено решение от 21.08.2012г. на СРС, 61 състав по гр.д. № 13604/2011г., с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] по искове по чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 21 467,20 лева – представляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за изработка от 10.09.2005г. по посочени фактури, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 7 964,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2008г. до 31.03.2011г. върху главниците по фактурите, и разноски по делото в размер на 6 474,92 лева. С решението [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за адвокат в размер на 14 500 лева за въззивното производство.
С молба от 08.04.2015г. [фирма] е поискало да му бъде издаден изпълнителен лист за присъдените главница, лихва и разноски по делото. С обжалваното разпореждане съдът е оставил искането за издаване на изпълнителен лист без уважение, тъй като възивното решение не е влязло в сила и не е осъдително, а потвърдително.
Обжалваното разпореждане е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. Следователно по смисъла на тази разпоредба изпълнително основание представляват и невлезлите в сила въззивни решения по осъдителни искове, без значение дали с тях се потвърждава осъдително решение или след отмяна на първоинстанционното решение се уважава предявен осъдителен иск. Поради това искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените главница и лихва, е основателно и следва да бъде уважено.
Въззивното решение в частта му относно разноските има характера на определение, което не е влязло в сила, и поради това не е годно изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1 ГПК. Поради това искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски за първоинстанционното и въззивното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените главница и лихва, като бъде постановено издаването на изпълнителен лист за тези вземания, а в останалта му част разпореждането следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 28.04.2015г. по в.гр.д. № 2187/2013г. на Софийски градски съд, ВО, IV – Д състав в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното на 27.06.2014г. решение по делото, за присъдените възнаграждение по договор за изработка в размер на 21 467,20 лева и мораторна лихва в размер на 7 964,04 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист, на основание чл.404, т.1 ГПК, въз основа на решение от 27.06.2014г. по в.гр.д. № 2187/2013г. на Софийски градски съд, ВО, IV – Д състав за присъдените възнаграждение по договор за изработка в размер на 21 467,20 лева и мораторна лихва в размер на 7 964,04 лева.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.04.2015г. по в.гр.д. № 2187/2013г. на Софийски градски съд, ВО, IV – Д състав в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: