О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 06.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2573 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по насрещния иск [фирма], [населено място] срещу определение № 191 от 11.04.2016г. по ч. гр. дело № 119/2016 г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 779/02.02.2016г., подадена от [фирма] срещу определение № 41/22.01.2016г. по гр. дело № 74/2015г. на Районен съд Троян, с което съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане в производството по гр. дело № 74/2015г. предявения от [фирма] срещу [фирма], Република С., [населено място] насрещен иск по реда на чл. 211 ГПК за сумата 8 087,36 евро, представляваща действително нанесени щети общо в размер 10 487,36 евро вследствие на ПТП, настъпило на 03.02.2014г. в Република С. с товарен камион с рег. № N., при извършване на превоз по заявка – договор за международен транспорт, сключен между страните.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В допълнително представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по насрещния иск [фирма] /M. D. O. O./ V. № 07859422, Република С., [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Н. Ж. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси не съответстват на доказателствата и фактите по казуса. Излага и съображения за правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Частната касационна жалба срещу определението на Ловешки окръжен съд е процесуално недопустима, тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015г., в сила от 07.07.2015г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения от [фирма] срещу [фирма], Република С., [населено място] насрещен иск по реда на чл. 211 ГПК за сумата в размер 8 087,36 евро поради липса на международна компетентност на българския съд. Въззивната инстанция е направила извод, че българският съд не е международно компетентен да разгледа насрещния иск, като се е аргументирала с липсата на споразумение между страните по чл. 23, ал. 1, предл. 2 КМЧП и на предпоставките по чл. 15 КМЧП – мястото на изпълнение на задължението не е в Република България, ответникът по насрещния иск няма основно място на дейност в Република България и има седалище и адрес на управление в Република С.. Съгласно разпоредбата на чл. 28 КМЧП определението за наличието или липсата на международна компетентност подлежи на въззивно и касационно обжалване. Поради това, че КМЧП не съдържа специална уредба относно производствата по обжалване на определението, настоящият съдебен състав счита, че касационното обжалване е допустимо при наличие на предпоставките на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК като е приложима и разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай делото е търговско, тъй като претенцията на ищеца по насрещния иск произтича от търговска сделка, сключена между търговци. Касае се за иск с цена под 20 000 лв. и въззивното решение по него не би подлежало на касационно обжалване с оглед изменението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015г., в сила от 07.07.2015г./, поради което на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение, с което е оставена без уважение частната жалба на ищеца по насрещния иск срещу определението на Районен съд Троян, с което съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане в производството по делото предявения от [фирма] срещу [фирма], Република С., [населено място] насрещен иск. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. На ответника по частната касационна жалба не се присъждат разноски, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 191 от 11.04.2016г. по ч. гр. дело № 119/2016 г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.