3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 11.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч.т.дело №1638/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Е. Г. – от [населено място], чрез адв. М. Б. – АК-гр. Б. срещу Определение № 151 от 12.05. 2016 г. по ч.т.д. № 125/2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 2403 от 24.02.2016 г. по т.д.№ 350/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 129 ал.4, вр. ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено поради неотстраняване нередовността на исковата молба, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че не следва да посочва втори ответник по предявения иск с правно основание чл. 694 ТЗ, че съдът е нарушил принципа на служебното начало за съдействие на страните за изясняване на делото и е нарушил правото му на защита.
В Основания за допускане на касационно обжалване сочи въпросите: 1.Следва ли указанията на съда за отстраняване нередовността на исковата молба, да отговарят на изискванията за точност, яснота и прецизност, 2. Кои са легитимирани ответници по положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ, предявен от кредитор с неприето вземане, 3. От значение ли е за процесуалната легитимация на страните материалното правоотношение, което е предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ, от което произтича вземането на кредитор с неприето вземане. Поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК поради решаване на въпросите в противоречие със задължителната практика на ВКС, които въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи Р.№1011/12.03.2010 г. по гр.д.№ 3409/2008 г. на ВКС, І г.о. за указанията на съда при констатирана нередовност на исковата молба;счита, че въззивният съд се е позовал на Опр.№419/ 17.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1462/2015 г. на ВКС, І т.о., в която връзка аргументира, че в Молбата си – уточнение е съобразил задължителната практика на ВКС:Опр.№120/26.01.2011 г. по т.д.№ 854/2010 г. на ІІ т.о. и в случая ответник е длъжникът, в подкрепа на което сочи и Р.№155/13.10.2011 г. по т.д.№652/2010 г. на ВКС,ІІ т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е върната исковата молба поради неотстраняване нередовността й, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди определението, с което е върната като нередовна исковата молба, е изложил, че по предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване, че има вземане, прието от синдика и изключено от списъка на приетите вземания от съда по реда чл. 692 ал. 2 ТЗ по възражение на друг кредитор, е приел, че първоинстанционният съд е дал на ищеца законосъобразни указания: наред с ответника, срещу когото е насочил иска, да посочи и другия надлежен ответник поради наличие на съвместна пасивна легитимация; да изложи конкретни факти, на които основава иска и да представи преписи за връчване на съдебните книжа на новия ответник. Обосновал е, че тези указания са съобщени на ищеца, чрез адвоката му, който е възразил, че [фирма] няма пасивна легитимация, тъй като с нея ищецът няма отношения, затова няма да сочи друг ответник. По съображения, че несъгласието на ищеца с дадените от съда указания, не е извинение за неизпълнението им в дадения срок, въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване производството по делото поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.
С оглед изложеното, не е релевантен за делото въпросът: следва ли указанията на съда за отстраняване нередовността на исковата молба, да отговарят на изискванията за точност, яснота и прецизност, какъвто въпрос не е решен по делото. Първоинстанционният съд е дал ясни и точни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, в подкрепа на който извод е отказът на ищеца да ги изпълни по изложените в Молбата-уточнение съображения: защото ги счита за неправилни, а не защото са неясни или неточни.
Въпросите: по положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ, предявен от кредитор, чието вземане е изключено с определение на съда по чл. 692 ал. 4 ТЗ от списъка на приетите от синдика вземания, кои са легитимирани ответници; и за процесуалната легитимация на страните от значение ли е материалното правоотношение, което е предмет на установителния иск по чл. 694 ал. 3ТЗ,от което произтича вземането, са релевантни, като обуславящи производството.
Тези въпроси са решени от ВКС с постановеното на основание чл. 274 ал. 1 т. 3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Опр. №419/17.07.2015 г. по ч.т.д.№1462/2015 г. на І т.о., в което е прието, че пасивно легитимирани по иск с правно основание чл. 694 ал. 3 ТЗ, предявен от кредитор с прието от синдика вземане, изключено по възражение на друг кредитор от съда с определение по чл.692 ал. 4 ТЗ, са длъжникът и подалият възражението кредитор, които са необходими задължителни другари. Като е потвърдил първоинстанционното определение, в което са решени в изложения смисъл поставените въпроси, въззивният съд се е съобразил с посочената съдебна практика.
С оглед изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.1 ГПК, като към поставените въпроси, нямат отношение посочените от жалбоподателя Опр.№120 /26.01.2011 г. по т.д.№ 854/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. за участието на синдика в производството по иск по чл. 694 ТЗ и Р.№155/13.10.2011 г. по т.д.№ 652/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. относно процесуалните права на синдика да представлява длъжника в това производство.
Поради създадената, посочена по-горе съдебна практика, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което жалбоподателят не излага.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 151 от 12.05. 2016 г. по ч.т.д. № 125/2016 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: