5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
С., 20.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3601/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1273/20.06.2014г. по т.д.№1011/2014 г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено Решение №183/22.11.2013 г. по т.д.№192/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД и е постановено друго, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] на отпаднало основание 233 186.87 лв. – платен аванс по Договор №101/24.08.2007 г. за ремонт и подмяна на подкранови пътища на Пристанищен терминал Л. – Западен кей -Челен, част от „Пристанищен комплекс Л.”, със законната лихва от 20.09.2012 г., с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи въпросите:1.Съставлява ли форс мажор и/или обективна невъзможност за изпълнение временното спиране на строителството от строителния надзор на възложителя поради установяване на хоризонтални и вертикални деформации на западния кей, които са отстраними, като състоянието на кея не е предмет на изпълнение по договора; 2.Съставлява ли форс мажор и/или обективна невъзможност за изпълнение отпадането на възложителя на обществената поръчка като титуляр на разрешението за строеж по договора, поради успешно проведено от ИА ”Пристанищна инфраструктура” оспорване, при положение, че към сключване на договора възложителят е бил длъжен да знае кой е собственик на инфраструктурата; 3. Има ли изпълнителят задължение по чл. 63 ал. 1 ЗЗД, при сключване на договора да извършва предвиждане и преценка на всички възможни усложнения и влиянието на фактори и обстоятелства, намиращи се извън предмета на техническото задание, и следва ли да носи отговорност и да търпи негативни правни последици, ако изпълнението бъде затруднено от възникването на такива; 4. Обвързани ли са страните и съда от мотивите на решението по гр.д.№1377/2011 г. на САС, което е постановено по спора им за нищожност на договора; 5. Възникването на деформации на кея следва ли да се възприема като проява на vis major, при положение, че: изпълнението на обществената поръчка не е поставено под условие, свързано със състоянието на кея, констатираните деформации на кея са отстраними, отстраняването им е в отговорност на възложителя за осигуряване възможности за изпълнение на договора, изграждането на подкранови пътища към кея не е отпаднало, а е спряно до отстраняване на деформациите. Жалбоподателят поддържа, че част от изведените въпроси не намират отговор в съдебната практика и са от значение за развитие на правото, а по част от тях съдът се е произнесъл в противоречие с: Р.№15/18.02.2011 г. по т.д. №72/2010 г. на СОС; Р.№1056/30.06.2011 г. по гр.д.№1377/2011 г. на САС и Р. №92 по т.д.№ 1107/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.(първоинстанционно, въззивно и касационно решения по спора между страните за нищожност на Договора от 24.08.2007 г.)
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като недопустима поради просрочие, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като възразява, че поставените от жалбоподателя въпроси са технически, а не правни, касаят частично фактическите обстоятелства, не са били предмет на спора, поради техническото си естество не могат да бъдат предмет на правораздавателната дейност на съда и са само част от установената фактическа обстановка. Поддържа, че тези въпроси нямат отношение към предмета на спора, тъй като не касаят факта на отпадане на основанието, на което е получено плащането – предмет на спора е дали договорът е продължил да действа и носи ли възложителят отговорност за прекратяването му поради настъпилата невъзможност за изпълнение, който факт е доказан с подписания и от страните Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 21.09.2007 г. и правилно съдът е приел, че настъпилата аварийна ситуация следва да се приеме като проява на непредвидимо към деня на сключване на договора събитие. Възразява, че поставените въпроси съставляват доводи за неправилност, доколкото касаят възприемането на фактическата обстановка; и твърдения за вероятни възможности от техническо естество, каквито не са били обсъждани и че посочената съдебна практика е неотносима. Оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр.3 ЗЗД, който е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.) и редовна.
Неоснователно е възражението на ответника по жалбата за подадени две жалби, от които първата – срещу решението в отхвърлителната част на иска, а втората – просрочена. Подадената на 18.08.2014 г. с плик с пощенско клеймо 14.08.2014 г. касационна жалба, е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при връчено на ответника по делото на 14.07.2014 г. съобщение за изготвяне на въззивното решение и в нея е посочена отхвърлителна част на иска, доколкото се цитира въззивното решение, а жалбата, макар и бланкова, съдържа оплакване за неправилност на решението и искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли. Не е подадена втора жалба, която да е просрочена. Подадената в срок касационна жалба е била нередовна, след разпореждането от 23.09.2014 г. за отстраняване на нередовностите й, жалбоподателят е представил изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК без дата и квитанция за внесена на 09.10.2014 г. държавна такса, с което е отстранил нередовността на подадената в срок касационна жалба и за представянето на което изложение не се изисква спазване на срока за обжалване по чл. 283 ГПК, спазен с подадената касационна жалба.
За да отмени решението и да уважи иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на дадена сума на отпаднало основание – прекратен поради обективна невъзможност за изпълнение договор, въззивният съд е изложил, че страните не спорят за получаването от ответника на уговорения в чл. 3.2 от Договора от 24.08.2007 г. аванс, като изпълнението на задълженията му е станало невъзможно поради възникналата аварийна ситуация – хоризонтални и вертикални деформации на западния кей следствие отнета баластра до проектната дълбочина на лимана. Съдът е извел спорните въпроси: дали договорът е продължил действието си поради липса на изрично изявление от ищеца за прекратяването му и заявена готовност да извърши уговорената престация, и ответникът носи ли отговорност за прекратяване на договора поради настъпилата невъзможност да бъде изпълняван. Съдът е обосновал, че възникналата аварийна ситуация съставлява непредвидимо към подписване на договора събитие, настъпило извън волята на страните, поради което никоя от тях не може да носи отговорност за невъзможността да изпълнява уговорените задължения и не е възприел възражението на ответника, че спирането на строителството е по вина на ищеца. Анализирал е задълженията на възложителя по предоставеното техническо задание в хода на процедурата по ЗОП, съобразил е спирането на строителството – аварийна ситуация, съгласно Приложение №10, оспорването на Разрешение за строеж № 46/18.07.2007 г. и последвалата на 15.10.2007 г. промяна на възложителя на издаденото разрешение за строеж, обстоятелството, че не е било възможно извършването на строителните работи така, както са били проектирани и се е наложило изготвянето на нов проект според който ремонтът трябва да се изпълни по нова технология, различна от тази по първоначалния проект. Съдът е заключил, че възникването на аварийната ситуация е направило невъзможно изпълнението на уговорените строителни работи, за която причина никоя от страните не носи отговорност, като настъпването на обективна невъзможност за изпълнение е основание за прекратяване на договора съгласно чл. 9.1 пр.3, прекратен с Акта от 21.09.2007 г., Приложение 10, без да е необходимо волеизявление затова – от тази дата основанието за плащане на аванса е отпаднало с обратна сила, претендираната сума е платена на отпаднало основание и подлежи на връщане.
С оглед изложеното изведените от жалбоподателя въпроси 1, 2, 3 и 5 са въпроси, конкретни за делото, обусловени от събраните доказателства, въз основа на които съдът е установил конкретната за спора фактическа обстановка, на които въпроси не може да се даде универсален отговор, важащ за всички случаи. Не може да се приеме, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение на договора поради това, че има възможност да бъдат отстранени установените хоризонтални и вертикални деформации и поради това, че състоянието на кея не е предмет на изпълнение. Не следва да се отговаря хипотетично на въпросите дали съставлява форс мажор и/ или обективна невъзможност за изпълнение обстоятелството, че възложителят на обществената поръчка е отпаднал като титуляр на разрешението за строеж по договора, поради проведено успешно оспорване от ИА”Пристанищна инфраструктура”, и как следва да се възприеме възникналата аварийна ситуация, съставлява ли тя непредвидимо към сключване на договора събитие с оглед възможността да бъде преодоляна. Не следва да се търси отговор на въпроса дали по принцип при сключване на договора изпълнителят има задължение да извършва предвиждания и преценка за всички възможни усложнения, фактори и обстоятелства, намиращи се извън предмета на техническото задание, които биха могли да влияят негативно на изпълнението. Тези въпроси не са разглеждани в насоката, която сочи жалбоподателя, обусловени са от фактите по делото и евентуалното им неправилно решаване е въпрос на неправилност на решението.
Въпросът дали страните и съда са обвързани от мотивите на решението по гр.д.№1377/2011 г. на САС, постановено по спора им за нищожност на договора, не е бил разискван от страните, нито обсъждан от съда, поради което не е релевантен за делото. Представените от жалбоподателя решения на всяка от съдебните инстанции по т.д.№ 72/2010 г. на СОС; по гр.д.№1377/2011 г. на САС и по т.д.№ 1107/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., са неотносими към искането за допускане на касационно обжалване, тъй като са постановени по спора за нищожност на Договора от 24.08.2007 г., който въпрос не може да се обсъжда в настоящото производство с оглед предмета на иска по чл. 55 ал. 1 пр.3 ЗЗД.
Жалбоподателят не обосновава по какви съображения счита, че е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 9630 лв. – разноски за касационната инстанция, съобразно представените Договор за правна защита и съдействие, Пълномощно и Платежно нареждане от 04.11.2014 г., поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1273/20.06.2014г. по т.д.№1011/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 9630 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: