6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 11.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3008 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Т. Ж., срещу определение № 306 от 08.07.2015г. по т.д. № 432/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено определение № 340 от 09.03.2015г., постановено по т.д. № 302/2013г. на Старозагорски окръжен съд в частта му, с която производството по делото е прекратено и [фирма] е осъдено да заплати на ТПК „Колектив – 945“ сумата 4 040 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Счита за неправилен извода на въззивния съд за недопустимост на предявените искове, тъй като първият е предявен при наличието на отрицателната процесуална предпоставка по чл.299, ал.1 ГПК, формирана с решението по първата фаза на делбата по гр.д. № 661/2001г. на Старозагорски окръжен съд и тъй като вторият е предявен при липса на правен интерес. Твърди, че е предявил три иска: главен, предявен по реда на чл.124, ал.1 ГПК – положителен установителен иск за собственост на пет броя имоти, описани в исковата молба; втори иск – за установяване, че ответниците не са правоприемници на реституирания собственик на процесните имоти – ТПК „Колектив“, и трети иск, предявен при условията на евентуалност – отрицателен установителен иск по чл.75, ал.2 ЗН вр. чл.34, ал.2 ЗС за установяване нищожност на делбата поради неучастие на съделител. Поддържа, че съдилищата неправилно са приели, че процесните имоти са придобити в течение на производството по делбата, като твърди, че договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 39, н.д. № 67757 от 19.11.2008г. на нотариус И., рег. № 308 по регистъра на , е сключен след влизането в сила на решението, с което искът за делба е бил отхвърлен и преди да е вписана молбата за отмяна и да е постановено решението на ВКС за отмяната му по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Счита, че конституирането му като страна в производството по втората фаза на делбата е относимо само към преценката за допустимост на иска за обявяване на нищожност на делбата. Твърди, че не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по делбата и конституирането му направо в производството по втората фаза на делбата го лишава от възможността да направи възражението за липса на съсобственост. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по всички доводи на страните. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение обосновава с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се произнесъл в отклонение от трайната съдебна практика по следните процесуалноправни въпроси:
1. Допустимо ли е иск за нищожност на делба да бъде предявен в самостоятелно производство, след като ищецът поддържа, че е съсобственик на имота – противоречие с ТР от 19.05.2004г. по гр.д. № 1/2004г. на ОСГК на ВКС;
2. Придобиването на недвижим имот в течение на съдебно производство за него води ли до недействителност на сделката или същата е непротивопоставима само на страните по делото – противоречие с ТР №3/2013 от 19.03.2013г. на ОСГК на ВКС и решение № 219 от 27.06.2012г. по гр.д № 216/2012г. на ВКС, ГК, 2 отделение;
3. Допустимостта на предявения отрицателен установителен иск по чл.75, ал.2 ЗН се обуславя от наличието на положителната процесуална предпоставка „правен интерес“;
4. Налице ли е правен интерес, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно – противоречие на въззивното определение по последните два въпроса с т.2 от ТР № 8/2012 от 27.11.2012г. на ОСГТК и решение № 133 от 22.11.2011г. по т.д № 17/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.
Поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото:
1. Следва ли да се зачете разпоредбата на чл.266 ГПК, ако имотът е придобит след постановяване на влязло в сила решение, с което искът за делба е отхвърлен, и което впоследствие е отменено поради наличието на някоя от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК;
2. С отменителното решение по чл.303 и сл. ГПК се заличава с обратна сила силата на пресъдено нещо и се възстановява висящността на съдебното производство, по което е било постановено атакуваното решение, но извършеното разпореждане с имота преди вписването на исковата молба за отмяна не следва ли да се зачете по реда на чл.235, ал.3 ГПК като новонастъпил юридически факт, който е от значение за спорното право;
3. Когато имотът е придобит от нов собственик в периода след влизане на решението в сила, но преди вписване на молбата за отмяна, новият собственик на имота не следва ли да бъде конституиран като страна в делбеното производство? Когато праводателят е заличен, т.е. не съществува в правния мир като самостоятелен субект, то в производството по първата фаза на делбата не следва ли да се конституира частният правоприемник и ако това не е сторено, не сме ли изправени пред фигурата на нищожна делба поради липса на съделител, който е и задължителен другар в делбеното производство?
Ответникът ТПК „Колектив – 2“, [населено място] оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и че по същество частната жалба е неоснователна, като излага подробни съображения. Претендира разноски.
Ответникът ТПК „Колектив – 945“, [населено място], оспорва частната касационна жалба. Счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд не са в противоречие с посочената практика на ВКС, нито поставените въпроси целят точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага подробни съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от [фирма] искове, с които се иска, след установяване, че ответниците ТПК „Колектив – 2“ и ТПК „Колектив – 945“ не са правоприемници на ТПК „Колектив“ и че делбата, извършена по гр.д. № 1796/1996г. на РС – Стара Загора е нищожна, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на покупко-продажба на описаните в исковата молба пет недвижим имота. Въззивният съд е приел, че по отношение на процесните имоти ищецът, чрез своя праводател [фирма], е частен правоприемник на ТПК „Колектив“ и че имотите са му прехвърлени по време на понастоящем висящия процес за тяхната делба, като с влязлото в сила решение по допускане на делбата е било постановено, че съделителят ТПК „Колектив“ е собственик на 10/285 идеални части от имотите. Взел е предвид, че при междувременно настъпилото прекратяване и заличаване на съделителя ТПК „Колектив“ от търговския регистър, във втората фаза на делбата – по отношение на същите имоти, като негов правоприемник до размер на придобитите идеални части е бил конституиран ищецът. С оглед на това е приел, че след като единственото твърдяно от ищеца основание за придобиване на правото на собственост върху процесните имоти е настъпилото по време на делбата частно правоприемство от бившия съделител ТПК „Колектив“, съдът е бил длъжен да съобрази наличието на отрицателната процесуална предпоставка по чл.299, ал.1 ГПК – относно невъзможността да се пререшава въпросът за притежаваното от частния правоприемник на този бивш съделител право на собственост и съответно, на основание чл.299, ал.2 ГПК, да прекрати производството по делото. Изложил е съображения, че ищецът не твърди, че е трябвало да участва в първата фаза на делбата по гр.д. № 1796/1996г. на Старозагорския районен съд на някакво друго /собствено/ основание, освен с прехвърлените му от съделителя и негов частен праводател ТПК „Колектив“ права, поради което не е можело – като предявен от частен правоприемник на този съделител – да бъде приет за разглеждане и установителният иск за нищожност на делбата по чл.75, ал.2 ЗН.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Според разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния жалбоподател първи процесуалноправен въпрос е некоректно поставен с оглед мотивите на въззивния съд. Съдът не е отрекъл, че е допустимо иск за нищожност на делба да бъде предявен в самостоятелно производство, а се е произнесъл по допустимостта на предявения иск, като е взел предвид изложените в исковата молба твърдения, на които се основава, както и конкретните обстоятелства по делото. Вторият процесуалноправен въпрос не е релевантен, тъй като въззивният съд не се е произнасял по него. Третият и четвъртия процесуалноправни въпроси се отнасят до наличието на правен интерес за предявяване на установителен иск по чл.75, ал.2 ЗН и също не са относими към решаващите мотиви на въззивния съд. Съдът е счел искът за недопустим, като е взел предвид изложените от ищеца твърдения, в това число, че липсват твърдения, че ищецът е трябвало да участва в първата фаза на делбата на собствено правно основание, освен с прехвърлените му от съделителя и негов частен праводател права. Като допълнителен аргумент въззивният съд се е позовал и на твърденията на ищеца, че съсобственост по отношение на процесните имоти няма.
Поради това формулираните в изложението процесуалноправни въпроси не могат да обосноват допускането на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси, по отношение на които се обосновава наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са неясно формулирани и не са релевантни, тъй като не са обсъждани от въззивния съд, не са обусловили решаващите му изводи и от тях не зависи изходът на делото. По делото не са поставяни и съответно не са разрешавани въпроси, свързани с приложението на чл.266 ГПК и чл.235, ал.3 ГПК – пред въззивната инстанция не са навеждани нови твърдения, нито са правени нови доказателствени искания, както и не е налице новонастъпил след завеждане на исковата молба по настоящото дело нов юридически факт, от значение за спорното право. Тъй като имотите са придобити от ищеца преди завеждане на разглежданата искова молба, това обстоятелство не може да обоснове прилагането в настоящото дело на посочените разпоредби, а доколко може да се цени като новонастъпило обстоятелство във висящото делбено производство в контекста на приложението на чл.266 и чл.235, ал.3 ГПК, е въпрос, който следва да бъде поставен и разрешен в това производство. Въпросът относно задължението за конституиране на ищеца в производството по първата фаза на делбата не е обсъждан по делото и не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол.
При този изход на делото на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. На ответника ТПК „Колектив – 945“ следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 2 250 лева. На ответника ТПК „Колектив -2“ разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че са направени такива.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 306 от 08.07.2015г. по т.д. № 432/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на ТПК „Колектив – 945“, ЕИК[ЕИК] сумата 2 250 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/ – разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: