4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
С., 11.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1230/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 534 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 424/ 2014 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №126 от 12.08.2014 г. по гр. д.№109/2014 г. на Районен съд – Златоград, с което е отхвърлен искът, предявен от [фирма] – [населено място] по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК срещу Т. М. Д. – от [населено място] за признаване за установено вземане по Договор за предоставяне на кредит от 13.09.2015 г: 23 317.53 лв. – главница, със законната лихва от 15.01.2014 г.; 1206.32 лв. – договорна лихва за периода 07.01.2013 г. – 14.01. 2014 г.; 3684.42 лв. – наказателна лихва за същия период, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК по ч.гр.д. №18/2014 г. на РС – Златоград, с оплакване за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят в Касационни основания иска да се допусне обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК поради противоречиво решаване на въпроса: ако в договора е предвидено, че при неплащане на определен брой погасителни вноски, автоматично настъпва предсрочна изискуемост, кога вземането на банката става изискуемо, респ. настъпва ли предсрочна изискуемост само с факта на неплащането или е необходимо и надлежно уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. По този въпрос сочи, че въззивното решение противоречи на Р.№306/13.11. 2014 г. по т.д.№ 583/2014 г. на АС – Варна, като в т.18 от ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК не се дава отговор на въпроса за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на основание клауза, съдържаща се в сключения договор, каквато изискуемост страните предварително са уговорили и няма основание да бъде изрично обявявана. Аргументира, че в Р. № 139/05.11. 2014 г. по т.д. №57/2012 г. на ВКС, І т.о. по приложението на т.18 от ТР №4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК изрично съдът е направил разлика между клаузата за настъпване на предсрочна изискуемост за целия остатък от кредита и за уговорката за т.н. автоматична предсрочна изискуемост. По въпроса: връчването на покана за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК, ведно с предявяването на иска, имат ли характер на волеизявление за предсрочна изискуемост и съдът следва ли да ги вземе предвид на основание чл. 235 ал. 3 ГПК; настъпва ли предсрочната изискуемост с получаване на подлежащия на изпълнение акт по чл. 428 ГПК, жалбоподателят сочи, че обжалваното решение противоречи на Р.№ 306/13. 11.2014 г. по т.д. №583/2014 г. на АС – Варна, както и че съгласно т.9 на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК за установяване момента, от който искът по чл. 422 ГПК се смята предявен, следва да се съобразят и настъпилите факти към приключване на съдебното дирене.
Ответникът по касационната жалба Т. М. Д. – от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване по съображения, че при постановяване на решението съдът е съобразил т.18 от ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за признаване за установено вземане на ищеца по Договор за потребителски кредит от 13.09.2015 г.: главница 23 317.53 лв., със законната лихва от 15.01.2014 г.; договорна лихва за периода 07.01.2013 г. – 14.01.2014 г. 1206.32 лв. и наказателна лихва за същия период 3684.42 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, въззивният съд е изложил, че страните са уговорили в чл. 21 от Договора, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без кредитополучателят да бъде уведомяван от Банката, която разпоредба не поражда действие, тъй като Банката не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да стигне до кредитополучателя. На основание т.18 от ТР №4/18.06. 2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд е обосновал, че заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК се издава, съгласно чл. 418 ал. 2 ГПК само за подлежащи на изпълнение вземания – към момента на подаване на заявлението банката следва да е уведомила надлежно длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, каквото волеизявление не съставлява исковата молба – съгласно ТР№4/2014 г. предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако длъжникът е получил волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост преди подаване на исковата молба; ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е несъстоятелно. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18. 06.2014 г. по тълк.д. №4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК, при предявен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в т.18 от ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК не се дава отговор на въпроса за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на неиздължената част от кредита на основание клауза, съдържаща се в сключения от страните договор. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Предвид създадената задължителна съдебна практика – ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК – е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че противоречиво се решава от съдилищата въпросът за предсрочната изискуемост на кредита, като с Р.№139/ 05.11.2014 г. по т.д.№ 57/2012 г. на ВКС, І т.о. се прави разлика между клаузата за настъпване на предсрочна изискуемост за целия остатък от неиздължения кредит и уговорката за т.н. автоматична предсрочна изискуемост. Решение №139/05.11.2014 г. по т.д.№ 57/ 2012 г. на ВКС, І т.о. е постановено по въпроса: по иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК изискуемо ли е вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост банката не е обявила на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и при постановяването му е съобразено приетото в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК относно изискуемостта на вземането. Тъй като кредиторът се е позовал в исковата молба на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, съдът е посочил, че в този случай изискуеми са само вземанията с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, включени в представеното извлечение от счетоводните книги, а за вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът има право да предяви осъдителен иск, или да инициира ново заповедно производство. С оглед изложеното неоснователно жалбоподателят поддържа, че в посоченото решение било прието, че когато страните са уговорили с договора автоматична предсрочна изискуемост, тази хипотеза не попадала в приложното поле на т.18 от ТР №4/2013 г., в който смисъл било Р.№139/05.11.2014 г. по т.д.№ 57/2012 г. на ВКС, І т.о., в което съдът правел разлика между клаузата за настъпване на предсрочна изискуемост за целия остатък от кредита и уговорката за т.н. автоматична предсрочна изискуемост.
Дори и да има решения, постановени от състави на различни апелативни съдилища, с които въпросите да са решени, без съобразяване на указанията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Постановено е от ВКС, ОСГТК, на основание чл. 124 ЗСВ ТР № 4/18. 06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г., което, съгласно т. 1 на ТР №2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, съставлява тълкувателен акт, издаден в изпълнение на правомощията на ВКС за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища и даденото в него тълкуване на закона е задължително за органите на съдебната власт, които са длъжни да го съобразят при разрешаване на правен спор. Затова искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 534 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 424/ 2014 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Т. М. Д. – от [населено място] 1000 лв. – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: