5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С., 05.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3728/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. Ц. А. – от [населено място] срещу Определение № 1711 от 09.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 1151/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 30.01.2014 г. по т.д.№ 475/ 2013 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 74 ТЗ, предявен срещу [фирма] – [населено място] за отмяна решенията, взети от ОС на дружеството на 16.01.2013 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят сочи, че съдът е дал неправилна правна квалификация на иска по чл. 74 ТЗ, когато се касае за иск по чл. 71 ТЗ, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК и че не е съобразил, че е налице правен интерес за предявяването му.
В т.VІ на частната касационна жалба жалбоподателят излага, че при определяне на правната квалификация на иска съдът не е съобразил с ТР №1/06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността ищецът да защити с установителни искове отделни членствени права и членството си. На основание ТР №8/27.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК поддържа, че има правен интерес да установи отказа да бъде изслушан от съдружниците. По останалите искове, свързани с твърдения за нарушено членствено право на участие в управлението и др. права, съгл. чл. 123 ТЗ, поддържа, че установителен иск е допустим при условията на чл. 124 ГПК винаги когато ищецът има интерес от това, какъвто интерес е обосновал и въз основа на оплакването за допуснати нарушения, иска въззивното определение да се отмени и частната жалба да се уважи.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е изложил правните въпроси от значение за изхода на делото, възразява, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението за прекратяване производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че ищецът не оспорва взетите решения от ОС на 16.01.2013 г., а иска съдът да ги отмени и да укаже прегласуването им, с което оспорва действия на съдружниците по провеждането на ОС, което искане мотивира и с твърдения за незаконосъобразни действия при провеждането му. Съдът е посочил, че с конститутивния иск по чл. 74 ТЗ се цели да се преустанови действието и обвързващата сила на решенията на ОС, взети в нарушение на закона или дружествения договор или да се предотврати настъпването на правните последици от тях в случай, че не са влезли в сила. Тъй като проверката на съда е за законосъобразност, ограничена до спазване начина на свикване на ОС и до съобразяване на решението с императивните разпоредби на закона и дружествения договор, и съдът не извършва проверка на целесъобразността на взетите решения, съдът е обосновал, че е налице интерес от предявяването на иска, когато взетите решения внасят промяна в съществуващото състояние на дружеството – промяна на правния статут на ТД, на капитала, промени в управителните органи, дружествения договор и/или персоналния състав, както и когато се създават допълнителни задължения за съдружниците в нарушение на императивни законови разпоредби или на дружествения договор, с иска по чл. 74 ТЗ се цели отпадане на промяната и възстановяване на предишното състояние, същият е средство за защита срещу конститутивните решения на ОС. Съдът е посочил, че взетите решения от ОС на 16.01.2013 г.: не приема предложението на ищеца за прекратяване договора за управление с посоченото лице и за смяна управителя; да не се предявява иск срещу управителя – нямат конститутивен ефект, с тях не се внася промяна в съществуващото състояние на ТД, отмяната им няма да има конститутивен ефект и няма да възстанови съществуващото преди положение, евентуално положително съдебно решение не създава задължение за ТД да свика ново ОС със същия дневен ред, което да се проведе по указан от съда начин. Затова съдът е заключил, че липсва правен интерес и искът по чл. 74 ТЗ е недопустим. За неоснователен е приет довода на ищеца, че правното основание на иска чл. 71 ТЗ, съобразно твъденията му, че не е включено в дневния ред на ОС приемане и обсъждане на писменото му обяснение по връченото му уточнение на предупреждението за изключване, което твърдение сочи на иск по чл. 74 ТЗ, тъй като се оспорва отказът тази точка да се включи в дневния ред, а не обстоятелството, че такова изслушване е отказано, а дори и да е налице последното – това е част от процедурата по правилността на решение на ОС за изключване, което подлежи на проверка в производство по чл. 74 ТЗ и не е предмет на иска по чл. 71 ТЗ. Относно решението на ОС досежно съдружника Ц. И. А. и изключването му, за което съдът е посочил, че това не засяга членствените права на ищеца, както и предложената допълнително от ищеца в дневния ред точка относно изключването на Л. Ц. Б., съдът е обосновал, че съдът не може да включи тези въпроси в дневния ред на ОС, нито да свика ОС с такъв дневен ред и евентуално да предпише вземане на решение по него – тези обстоятелства не могат да са основание за иск по чл. 74 ТЗ, както и за иск по чл. 71 ТЗ.
С оглед изложеното и съобразно изложеното в р.VІ на частната касационна жалба, може да се приеме, че частният жалбоподател е формулирал решен по делото въпрос за правната квалификация на предявения иск и възможността ищецът да защити с установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, вр. чл. 71 ТЗ, ако такъв е предявен, отделни членствени права и членството си, когато има интерес от това. По този въпрос може да се приеме, с оглед посочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика – тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, че поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Съгласно ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС решенията на ОС могат да бъдат атакувани с иск по чл. 74 ТЗ, ако са незаконосъобразни, а ако се касае за решение на съвет на директорите или надзорен съвет – с иск по чл. 71 ТЗ. Искът по чл. 71 ТЗ е за защита правото на членство и отделните членствени права на член на дружеството, когато те са нарушени, който иск с оглед вида на търсената защита, може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени от органи на дружеството, не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. Искът по чл. 74 ТЗ е за отмяна на решение на ОС, когато противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт, има конститутивен характер и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството.
Съгласно постановените от ВКС:Р.№202/22.12.2010 г. по т.д. № 764/09 г. на ІІ т.о.;Р.№75/31.05.2010г. по т.д.№538/2009 г.на ВКС, ТК, ІІ т.о.;Р.№20/14.02.2010 г. по т.д.№839/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Опр. №78/30.01.2012 г. по ч.т.д.№ 847/ 2011 г. на ВКС, І т.о., преценката за допустимостта на иска по чл. 71 ТЗ, е обусловена от наличието на правен интерес у ищеца, като абсолютна процесуална предпоставка. ВКС е определил правния интерес съобразно характера на атакуваните действия (бездействия) на органите на ТД и в зависимост от възможността силата на пресъдено нещо на съдебното решение по предявения иск да породи правни последици в отношенията между страните и да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца членствени права и когато атакуваните решения не могат да рефлектират върху членственото правоотношение на ищеца и притежаваните от него права, съдебното решение, постановено по предявения иск, няма да разпростре сила на пресъдено нещо върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца права, затова ищецът няма правен интерес от иска и същият е недопустим.
В съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд е обосновал, че взетите решения от ОС на 16.01.2013 г. не внасят промяна в съществуващото състояние на ТД, за да се постигне с конститутивния иск по чл. 74 ТЗ отпадане на промяната и възстановяване на предшестващото състояние, като защита срещу конститутивни решения на ОС, поради което евентуална тяхна отмяна няма да има конститутивен ефект и няма да възстанови съществувалото преди положение. Ищецът, като оспорва действията по провеждането на ОС, с предявения иск цели съдът да отмени взетите решения и да укаже на ТД прегласуването им по указан от съда начин, не е налице искане да се преустанови действието и обвързващата сила на решения на ОС, взети в нарушение на закона или дружествения договор, отмяната им няма да има конститутивен ефект и няма да възстанови съществуващото преди положение, евентуално съдебно решение не създава задължение за ТД за свикване на ново ОС със същия дневен ред, което да се проведе по указан от съда начин. Предявеният иск по чл. 74 ТЗ е недопустим. Основанието, посочено от ищеца, че не е включен в дневния ред на ОС приемане и обсъждане на писменото му обяснение относно предупреждението за изключване, не дава основание да се приеме, че е предявен иск по чл. 71 ТЗ, чието приложение е изключено, тъй като ищецът разполага с възможността да защити своето право за отмяна на решението на ОС за евентуално изключване, с иск по чл. 74 ТЗ. Поради липса на правен интерес у ищеца, с оглед посочената по-горе съдебна практика, е недопустим иск по чл. 71 ТЗ, поради което неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че предмет на делото е предявен иск с правно основание чл. 71 ТЗ. Поддържаните основания относно изключването на други съдружници, не съставляват основание за предявяване на иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решения, взети от ОС на ТД, нито на иск по чл. 71 ТЗ, чиято функция е да предостави на ищеца защита на членствените му права.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1711/09.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 1151/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Ц. А. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 3000 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: