3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр. София, 13.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3057 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 67, постановено на 28.03.2014г. по гр.д. № 63/14г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 86 от 23.01.2014г., постановено по т.д. № 528/12г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на молбата на касатора за връщане на внесената по делото държавна такса.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е обсъдил доводите му, че внасянето на държавна такса е било обусловено от разпореждането на съда за предявяване на установителен иск по чл.418 ГПК и за представяне на документ за платена държавна такса във връзка с предявения иск, при наличие на направено оттегляне на възраженията. Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, който е обуславящ изхода на спора: „Следва ли да бъде върната държавната такса за предявен установителен иск по чл.422 ГПК, когато възражението е било оттеглено”. Частният жалбоподател поддържа, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, защото по поставения въпрос е налице празнота в закона и липсва формирана съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 86 от 23.01.2014г., постановено по т.д. № 528/12г. на Бургаски окръжен съд, за отхвърляне на молбата на касатора за връщане на внесената по делото държавна такса. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.4б ЗДТ за връщане на внесената държавна такса, тъй като внасянето на съответната държавна такса е абсолютна предпоставка за образуване на валидно исково производство, независимо от неговия изход. Приел е, че таксата е дължима и в производството, приключило с прекратяване поради липса на правен интерес, и не са налице основания за връщането й, като се е позовал на трайната съдебна практика по приложението на чл.4б ЗДТ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
По отношение на формулирания в изложението по чл.284, ал.3 ГПК процесуален въпрос, който е важен за делото, не е налице селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай жалбоподателят е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това не може да се приеме, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания за допускане на касационен контрол са налице. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
Съгласно разпоредбата на чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо платените държавни такси. Тази разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване, като по приложението й е създадена съдебна практика – Определение № 126 от 15.03.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 1193/2013г., ІІ г.о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Така установената съдебна практика приема, че на връщане подлежат само таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано, или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси, т.е. платени, без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 ЗДТ. В настоящия случай исковото производство е образувано по иск по чл.422 ГПК, който е бил предявен поради това, че в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение срещу издадена заповед за изпълнение. Следователно исково производство е било образувано при наличие на законоустановените предпоставки, обуславящи правен интерес от предявяване на иска. По така образуваното исково производство се е дължала държавна такса, т.е. държавната такса е внесена при наличие на основание за това по смисъла на чл.3 ЗДТ. Настъпилите впоследствие обстоятелства /в случая оттегляне на възраженията по чл.414 ГПК/, обосновали прекратяване на производството, са неотносими към преценката за наличие на предпоставките на чл.4б ЗДТ.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски градски съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 67, постановено на 28.03.2014г. по гр.д. № 63/14г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: