О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 16.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2970/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба над уважен размер на иска 15 000 лв., подадена от ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение 681 от 03.04.2015 г. по гр.д. № 3294/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 3644 от 23.05.2014 г. по гр.д. №6486/2013 г. на СГС, с което искът по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) на Б. М. Б. – от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] е уважен за 40 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 10.01.2013 г., причинено от А. Н. В., като водач на л.а. ”БМВ 330ХД”, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по риска ”гражданска отговорност” при ответника.
В р.І на жалбата ”Приложение по чл. 284 ал. 3 т. 1, вр. чл. 280 ГПК” жалбоподателят сочи разрешения правен въпрос, свързан с критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, който счита, че е решен в противоречие с ППлВС №4/1968 г. и Р.№93/23.06.2011 г. по гр.д.№43 /2010 г. на ІІ т.о., като съдът формално е посочил някои от критериите за прилагане на чл. 52 ЗЗД и не е съобразил изцяло релевантните факти, а други не е приложил правилно, затова е определил прекомерно завишена сума. Сочи приетото в т.9 на ППлВС №7/1978 г. за порочната тенденция да не се прилагат еднакви критерии и да се присъждат срещу застрахователи по – големи обезщетения от тези при непозволено увреждане (в случаите на трудови злополуки, на отговорност по ЗОДОВ), цитира обезщетенията, определени с постановените от ВКС:Р.№125/30.06. 2011 г. по д.№1028/2010 г. на ІІІ г.о.;Р.№390/2012 г. по д.№ 920/ 2011 г. на ІV г.о.;Р.№73/27.05.2014 г. по д.№3343/2013 г. на ІІ т.о. и Р.№ 129/29.11.2012 г. по д.№346/2011 г. на ІІ т.о. Аргументира, че решението не е съобразено с „икономическата конюнктура в страната”, внимателния анализ на който израз дава основание за присъждане на много по-ниски по размер обезщетения. Иска да се допусне касационно обжалване, въззивното решение да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за разликата 25 000 лв. над 15 000 лв. до присъдените 40 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Б. М. Б. – от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди решението, с което е уважен за 40 000 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер искът по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 10.01.2013 г., причинено от А. Н. В., като водач на л.а. ”БМВ 330ХД”, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, като е приел установената фактическа обстановка, е посочил, че спорните обстоятелства са относно възражението на ответника за липса на основание да се ангажира отговорността му предвид липсата на валидно сключен от водача на л.а. договор за застраховка „Гражданска отговорност” и за справедливия размер за обезщетяване на претърпените от ищеца болки и страдания. Като е обсъдил събраните доказателства, съдът е обосновал, че е налице валидно сключен от водача на л.к. договор за застраховка „гражданска отговорност”. Съобразил е установените от медицинската експертиза увреждания; проведеното лечение; продължилата имобилизация с шийна яка; оздравителния период; интензитета на болките; отзвучаване на травмите; изразените дегенеративни промени в шийния гръбначен отдел, обусловили по-тежко протичане на възстановителния процес и продължителността на оплакванията; състоянието на дясната тазобедрена става; отзвучаване на заболяването напълно с благоприятна прогноза, но при наличие на съпътстващи увреждания главно в областта на шията. Като е преценил обстоятелствата, при които е увреден ищеца при настъпилото ПТП; възрастта на ищеца; вида, степента и характера на уврежданията; прогнозата за тяхното отзвучаване; причинените му затруднения за посочения период, съдът е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди 40 000 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е релевантен за делото, който въпрос въззивният съд е решил при съобразяване с установената съдебна практика за критериите по чл. 52 ЗЗД, посочени в ППлВС №4/1968 г. и в постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№88/09.07.2012 г. по т.д.№1015/2011г. на ІІ т.о.; Р.№17/27.02.2013 г. по т.д.№266/ 2012 г. на ІІ т.о.;Р.№12/25.03.1016 г. по т.д. №1018/2015 г. на ІІ т.о.; Р.№16/06.03.2012 г. по т.д.№461/2011 г. на ІІ т.о.;Р.№59/29.04.2011 г. по т.д.№635/2010 на ІІ т.о.; Р.№151/12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ІІ т.о.; Р.№151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012 г. на ІІ т.о. Съгласно посочената практика при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени от деликт увреждания, следва да бъдат взети предвид характерът и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. При определяне на размера на обезщетението, въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като след обсъждане на събраните доказателства ги е съобразил с конкретните факти по делото, който размер на обезщетението не е завишен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Като е определил обезщетение 40 000 лв. за причинени неимуществени вреди от ПТП на 10.01.2013 г., не може да се приеме, че съдът не е съобразил обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост и касае правилността на решението, в която връзка оплакванията на жалбоподателя за неправилност съставляват отменителни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 681 от 03.04.2015 г. по гр.д. № 3294/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: