2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
С., 13.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 515/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Г. М. – от [населено място] срещу Решение № 617 от 17.11.2014 г. по гр.д.№90/2014 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1972 от 26.11.2013 г. по гр.д. № 5366/ 2013 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от С. С. С. – от [населено място] срещу Е. Г. М. – от [населено място] и е постановено друго, с което е признато за установено, че ищецът има вземане към ответника 5700 лв. – главница по запис на заповед, със законната лихва от 14.06.2013 г., за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК по гр.д.№5366/2013г. на Р., с оплакване за неправилност.В Изложение на основанията по допускане за разглеждане на касационната жалба жалбоподателят сочи решените по делото правни въпроси и поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. С. С. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение на основание чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, и е постановено друго, с което е признато за установено, че ищецът има към ответника вземане за 5700 лв. по запис на заповед, със законната лихва от 14.06.2013 г., за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК.
Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 286 ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1 ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В случая дължимостта на сумата, предмет на установителния иск за посоченото вземане, произтича от запис на заповед, която е търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ. Решението е постановено по търговско дело, по иск за установяване на вземане с цена до 10 000 лв., което не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. Г. М. – от [населено място] срещу Решение № 617 от 17.11.2014 г. по гр.д.№90/2014 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Г. М. – от [населено място] да плати на С. С. С. – от [населено място] 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, друг тричленен състав в едноседмичен срок от връчване на страните на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: