5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
С., 18.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2149/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – [населено място] срещу Решение № 47 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 393/ 2014 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено Решение № 200 от 09.07.2014 г. по гр.д. №540/ 2013 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. – [населено място] срещу Община – Л. иск да бъдат обявени за недействителни поради унищожаване на основание чл. 29 ЗЗД договори: №6400/21.02.2008 г., №6703/16.11.2008 г. и №8186/27.06. 2011 г., и исковете за осъждане на ответника да върне даденото по договорите 1 894 542.77 лв., със законната лихва и за 696 116.83 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 31.05.2008 г. – 02.09. 2013 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поради решени: материалноправен въпрос за критериите, по които съдът е приел, че липсва дължима грижа, а не обективна невъзможност ищецът да узнае прикриваното обстоятелство и процесуалноправен въпрос: за отказа на съда да се произнесе относно нищожността на сключения в нарушение на ЗОП договор за строителство, въпреки което са усвоени средствата, преведени по него без основание. Поставя въпросите:1. Публична ли е информацията в регистъра на Агенцията за ОП, но след архивирането й в определения 5-годишен срок в чл. 20 ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗОП, 2. Когато е сключен нищожен поради нарушение на закона договор, следва ли обусловеният унищожаем следствие измама договор да подлежи на саниране. Поддържа, че по прилагане нормата на чл. 21 ал. 2 ЗОП (очевидно от ПП ЗОП) е налице неяснота и противоречие в тълкуването, затова на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [община] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени иск за унищожаване поради измама на три договора и осъдителни искове за връщане на даденото и за обезщетение за забавено плащане, цената на всеки от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/ 2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът да се обявят за недействителни поради унищожаване на основание чл. 29 ЗЗД сключените договори:№6400/21.02.2008 г., №6703/ 16.11.2008 г. и №8186/27.06.2011 г., както и искът за връщане на даденото, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал елементите от фактическия състав на чл. 29 ЗЗД. Въз основа на Доклад на МФ – Агенция за държавна финансова инспекция №ДИ-2-Лч003/21.03.2013 г. за извършена финансова инспекция на Община – Л. съдът е посочил, че с Р.№004/08.04.2005 г. на Кмета на Община – Л. на основание чл. 16 ал. 2 и чл. 14 ал. 1 ЗОП е открита процедура за възлагане на ОП с предмет ”канализация и ПСОВ на@@10@ [населено място]”; с Решение № 63/25.10.2005 г. на кмета на Община – Л. процедурата по възлагане на ОП е прекратена на основание чл. 39 ал. 1 т. 5 ЗОП поради невъзможност за осигуряване финансиране, което решение е публикувано в Регистъра на ОП и изпратено до всички участници; в Община – Л. не е открита нова процедура за възлагане на ОП със същия предмет и на 03.09.2007 г. е сключен без процедура за възлагане на ОП между Община – Л. и [фирма] Договор с предмет „канализация и ПСОВ на[жк].Въз основа приетата съдебно-икономическа експертиза съдът е посочил преведената в изпълнение на сключените договори сума 1 894 283.39 лв. – безвъзмездна финансова помощ след всеки етап от изпълнението на проекта и е направил извод, че преди сключване на всеки от договорите, се е изисквало предоставяне от Община – Л. на П. на цялата налична документация по проведената ОП и ищецът би установил, че не е проведена ОП по сключения Договор от 03.09.2007 г. между Община – Л. и ”Л. О. – [населено място].
Съдът е обосновал, че съставът на измамата по чл. 29 ЗЗД изисква едната страна по сделката да е била въведена в заблуждение относно характера на сделката и последиците от нея, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението, като ищецът не е установил, че към момента на сключване на договорите е бил въведен от ответника в заблуждение чрез укриване на факт – прекратена ОП – което заблуждение да е предизвикано умишлено и че договорите са сключени поради заблуждението. Съдът е аргументирал, че въвеждането в заблуждение, което представлява създаване на неверни представи или премълчаване на определени обстоятелства от значение за формиране вътрешната воля на лицето, трябва да е непосредствена и конкретна причина за волеизявлението, да е налице причинна връзка между заблуждението и сключването на сделката. По съображения, че погрешната представа на ищеца за действителността следва да се прецени дали е резултат от измамливо поведение на ответника, като правнорелевантен е само този порок – неправомерен юридически факт – който пречи за формиране на свободната воля на страната да се обвърже със сделката, съдът е заключил, че страните са разбирали и са желали последиците на сключените три договора – финансиране на изграждането, като прекратената поради невъзможност за осигуряване на финансиране за изпълнение на проекта процедура за възлагане на ОП, изискваща се по Договора, сключен от Община – Л. с [фирма] – [населено място], е обявена в Регистъра на ОП на Агенция по ОП, който е публичен, и небрежността на страната или погрешното възприемане на действителността относно други факти, не е достатъчно, за да е налице измама – предявеният иск по чл. 29 ЗЗД е неоснователен, както и искането за връщане на даденото.
Искането за допускане на касационно обжалване на така постановеното решение, поддържано на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК, е несъстоятелно.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за решаване на спора, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Преценката дали по изложения въпрос е налице някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, ВКС извършва въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от жалбоподателя правни въпроси са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от събраните доказателства. Непротиворечива и трайно установена е практиката на ВКС, че измамата представлява умишлено въвеждане на едно лице в заблуждение с цел да бъде мотивирано да сключи определена правна сделка. Основният въпрос за изясняване по иск с правно основание чл. 29 ал. 1 ЗЗД, е налице ли е умишлено въвеждане на ищеца в заблуждение от ответника с цел да бъде мотивиран да сключи правната сделка, чиято унищожаемост е предявена. Дали ищецът е сключил трите договора с ответника поради умишленото му въвеждане от ответника в заблуждение чрез укриване на факта, че е била прекратена процедурата за ОП, въз основа на каквато е следвало да се сключи Договорът на Община – Л. с [фирма] – [населено място], дали ответникът е укрил това обстоятелство, дали това е формирало волята на ищеца да сключи договорите с ищеца за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, са въпроси, конкретни за делото и оплакването за неправилното им решаване, е оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК. Изводът на съда, че липсват доказателства за установяване, че съгласието на ищеца за сключване на трите договора, се е формирало следствие умишленото му въвеждане от ответника в заблуждение и укриване на факта за прекратяване на ОП, са резултат от извършената от въззивната инстанция в съответствие с правомощията й на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата в рамките на оплакванията във въззивната жалба.
И. от жалбоподателя правен въпрос за критериите, по които съдът е приел, че липсва дължима грижа у ищеца, а не обективна невъзможност да узнае прикриваното обстоятелство, не е решаван по делото – въззивният съд не е приемал да е налице прикривано от ответника обстоятелство – прекратяване на процедурата за ОП, за да обсъжда довода, че е налице обективна невъзможност ищецът да узнае за прикриваното обстоятелство. По изведения процесуалноправен въпрос за отказа на съда да се произнесе относно нищожността на сключен в нарушение на ЗОП договор за строителство, въпреки което са усвоени средствата, преведени по него без основание, жалбоподателят не излага съображения в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, а прави оплакване, че решението не може да бъде подкрепено – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК.
Въпросът публична ли е информацията в регистъра на Агенцията за ОП и след архивирането й в определения срок, не е решаван от въззивния съд, който след обсъждане и на останалите събрани доказателства: Решението № 63/ 25.10.2005 г. на кмета на [община] за прекратяване на процедурата по възлагане на ОП, е своевременно публикувано в Регистъра на ОП, и изпратено до всички участници в процедурата,с Писмо на Община – Л. до П. от 06.06.2005 г.(л.309), ищецът е уведомен за провежданата ОП, изискването за предоставяне от Община – Л. на П. на цялата налична документация по проведената ОП, е приел, че ищецът е могъл да установи как е приключила процедурата по възлагане на ОП.
Въпрос подлежи ли на саниране унищожаем поради измама договор, когато е сключен въз основа на нищожен поради нарушаване на закона договор, не е решаван в обжалваното решение и по него е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения на жалбоподателя, че по прилагане на чл. 21 ал. 2 ЗОП е налице неяснота и противоречие в тълкуването.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 47 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 393/ 2014 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: