4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
С., 20.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3583/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], със съдебен адрес: [населено място], адв.М.М., [улица] ет.1 срещу Решение № 55 от 17.07.2014 г. по т.д. №164/2014 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която като е отменено Решение №390 от 23.03.2014 г. по т.д. №438/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което по иска на М. Г. Х. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място], са отменени решенията, взети от ОС на О. на 27.06.2012 г. на основание чл. 74 ал.1 ТЗ, вр. чл. 138 ал. 2 ТЗ, е постановено друго, с което искът за отмяна на взетите решения от ОС на 27.06.2012 г., е уважен на основание чл. 74 ал. 1 ТЗ, вр. чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че е решен в противоречие със съдебната практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1ГПК въпросът: За задължението на съда по чл. 12, чл. 154 ал.1 и 235 ГПК при формиране на правните си изводи и фактически констатации да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните и разпределението на доказателствената тежест. Обосновава, че съдът не е обсъдил графологическата експертиза и гласните доказателства относно неистинност на подписите на съдружниците Елефтериус Андреу и Янакис Андреу в двата протокола на ОС на О.; не е обсъдил в цялост предупреждението за изключване, което съдържа едни и същи твърдяни извършени от ищцата действия и бездействия против интересите на О. с посочените в Протокола на ОС от 27.06.2012 г., които подробно обсъжда; не е обсъдил съдържащите се в Протокола на ОС на 27.06.2012 г. нарушения на ищцата; счита, че ищцата системно не е изпълнявала задълженията си като управител, действала е против интересите на дружеството и изводът, че с представените в ОС на 27.06.2012 г. документи била поправила поведението си, е направен без обсъждане на доказателствата. Сочи практика на ВКС:ППлВС №7/27.12.1965 г.; Р.№1488/08.11.1999 г. по гр.д.№814/1999г. и Р.№221/15.04.2002г.по гр.д.№ 677/2001г. на І г.о. По въпроса: Вредите елемент ли са от фактическия състав на чл. 126 ал. 3 ТЗ, жалбоподателят излага, че е решен в противоречие с Р.№35/ 28.03.2005 г. по т.д.№ 430/2004 г. на ВКС, ІІ т.о. По въпроса за даването на срок за корекция на поведението на съдружника, когато такава не би могла да се очаква с оглед конкретните обстоятелства, жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с Р.№364/30. 03.2009 г. по гр.д.№2634/2008 г. на САС и Р.№420/16.06.2005 г. по т.д.№397/2004 г. на ВКС, І т.о. – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По въпроса: необходима ли е конкретизация в писменото предупреждение на всички документи на О., които ищцата като управител следва да представи, жалбоподателят поддържа, че няма съдебна практика, затова е налице основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Х. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него в сега обжалваната част, като е отменено първоинстанционното решение, с което е уважен иск по 74 ал. 1 ТЗ, вр. чл. 138 ал. 2 ТЗ за отмяна на решения на ОС на О., е постановено друго, с което искът е уважен на основание чл. 74 ал. 1 ТЗ, вр. чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени обжалваното решение в частта, с която е уважен иска по чл. 74 ал. 1 ТЗ, вр. чл. 138 ал. 2 ТЗ за отмяна решенията, взети от ОС на 27.06.2012 г., съдът по изложените съображения е приел, че ОС е свикано законосъобразно. Направил е извод, че при искане за свикване на ОС от съдружниците, притежаващи дялове над 1/10 от капитала, до управителя, той е уведомен за искането и за него е породено задължение за свикване на ОС в двуседмичен срок, при неизпълнение на което няма пречка ОС да е свикано от съдружниците, като в един и същ документ да се съдържа искането за свикване и поканата за насрочване, стига ОС да е насрочено след изтичане на двуседмичния срок по чл. 138 ал. 2 ТЗ. По съображения за материална незаконосъобразност на решенията, взети от ОС на 27.06.2012 г., съдът е уважил иска на основание чл. 74 ал. 1, вр. чл. 136 ал. 3 т. 3 ТЗ. Приел е, че с предупреждението за изключване на ищцата е даден 7-дневен срок да възстановите суми по сметка на дружеството, както и да представи всички книжа и документи на дружеството: документи за собственост, счетоводни документи и др., като на ОС на 27.06.2012 г. е представила приходни касови ордери, от които е видно, че е била депозирала сумите по сметка на О., представила е и нотариални актове и счетоводни документи, като възраженията на дружеството съставляват твърдения за вреди извън тези, посочени в предупреждението за изключване, те са нововъведени в ОС на 27.06.2012 г., по които ищцата не е могла да вземе становище. По съображения, че не са конкретизирани в предупреждението книжата и документите, касаещи дейността на О., а са посочени общо с изписване „и др.”, съдът е счел, че не може да се вмени на ищцата виновно поведение и неизпълнение на отправеното до нея предупреждение за изключване – незаконосъобразни са решенията, взети от ОС на 27.06.2012 г. и искът за отмяната им е основателен.
С оглед изложеното следва да се приеме, че при обсъждане на събраните доказателства, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд не е изпълнил задълженията за преценка на събрания фактически и доказателствен материал и за обсъждане доводите и възраженията на страните. Релевантният за делото процесуално- правен въпрос за задължението на съда да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, е решен в противоречие с ПлВС№1/1953 г. и т. 19 от ТР№1/04.01.2001 г. на ВКС,ОСГК и с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№57/02.03.2011 г. по гр.д.№1416/2010 г. на ІІІ г.о.;Р.34/ 22.02.2012 г. по гр.д.№652/2011 г. на ІІг.о.;Р.№37/29.03.2012г.по гр.д. №241/2011 г. на І г.о.; Р.№536/19.12.2012 г. по гр.д.№89/2012 г. на ІV г.о. и Р.№43/04.06.2014 г. по т.д.№213/2012 г. на ІІ т.о., затова следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: необходима ли е в писменото предупреждение конкретизация на всички документи на О., които ищцата като управител следва да представи, по който няма установена съдебна практика.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпрос втори, произнасяне по който не се съдържа във въззивното решение в посочения от жалбоподателя смисъл, затова за спора на страните е без значение дали вредите са елемент от фактическия състав на чл. 126 ал. 3 ТЗ
По въпроса за даване на съдружника на срок, в който да коригира поведението си, въззивният съд не излагал съображения да се касае за поведение, за което с оглед конкретните обстоятелства не би могло да се очаква от ищцата такава корекция, затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Дали е даден срок на ищцата да коригира поведението си, дали това е възможно с оглед конкретните твърдяни допуснати от нея действия против интересите на О. и дали е коригирала поведението си, е въпрос относно основанията, довели до вземане на решение за изключването й, който е относим към правилността на решението, с което е уважен иска за отмяна на взетите от ОС решения на основание чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 55 от 17.07.2014 г. по т.д. №164/2014 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след отмяна на Решение №390 от 23.03.2014 г. по т.д. №438/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, е постановено друго, с което е уважен искът за отмяна на взетите решения от ОС на 27.06.2012 г., на основание чл. 74 ал. 1 ТЗ, вр. чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по делото държавна такса 20 лв., на основание чл.18 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: