3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София,13.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 709 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Н. Д., С. Д. лично и като [фирма] и [фирма] срещу определение № 143 от 30.04.2015г. по ч.т.д. № 106/2015г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение от 15.12.2014г. по т.д. № 491/2012г. на Шуменски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е спряно производството по т.д. № 491/2012г. по описа на Ш., на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат доводи за наличие на основание за отвод на съдиите от съдебния състав, постановил определението. Твърдят, че видно от мотивите на обжалваното определение, е било налице основание за спиране на настоящото дело до произнасяне по частната им жалба срещу определението от 06.10.2014г. Поддържат, че т.д. № 149/2012г. по описа на Търговищки окръжен съд няма нищо общо с предмета на настоящото дело, поради което първоинстанционният съд не е следвало да спира производството по делото. Поддържа наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като има явно използване на служебно положение и престъпление от страна на съдиите от Шуменски окръжен съд. За обосноваване на това основание повтаря вече изложените доводи за наличие на конфликт на интереси и налагане на корупционна практика от страна на въззивния състав, както и за липса на връзка между т.д. № 149/2012г. по описа на Търговищки окръжен съд и настоящото дело.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че с протоколно определение от 06.10.2014г. първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното от ответниците – частни жалбоподатели, искане за отвод на съдебния състав и срещу това определение е била подадена частна жалба, по която е било образувано производство пред Варненски апелативен съд, прекратено поради отвод на всички съдии и изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да се произнесе по жалбата. Поради това е приел, че производството по обжалване на определението от 06.10.2014г., с което съставът на Ш. е отказал да се отведе, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, е от значение за делото, тъй като в него ще се определи дали съдебният състав, който го разглежда, е законен. С оглед на това е приел, че са налице основания за спиране на производството по делото. Счел е за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че преюдициалният спор от значение за делото се развива в производството по т.д. № 149/2012г. по описа на Търговищки окръжен съд, тъй като в мотивите на обжалваното определение липсват каквито и да било аргументи в тази смисъл, като делото пред Т. окръжен дори не се споменава в атакувания съдебен акт. Посочил е още, че не е компетентен да се произнесе по законосъобразността на първоинстанционния състав и по направеното с частната жалба искане за даване на указания на съдията по делото да си направи отвод, тъй като предмет на въззивното частно производство е спирането на делото и тъй като по отказа на първоинстанционния съдия да се отведе е налице отделно висящо производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторите само формално са изпълнили изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в частната си жалба и в уточнението към нея не са посочили кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторите са изложили единствено оплакванията си за неправилност на въззивното определение, но тези оплаквания могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касаторите и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Касаторите не са обосновали и наличието на поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Предмет на настоящото частно производство е произнасянето по въпроса дали съществуват процесуални пречки за развитие на исковото производство поради наличие на друго висящо производство, решението по което ще има значение за правилното разрешаване2 на спора. С оглед на това се явява неоснователен доводът на частните жалбоподатели, че е било налице основание за спиране на въззивното частно производство до приключване на производството по частната им жалба срещу определението на първоинстанционния съд от 06.10.2014г.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 143 от 30.04.2015г. по ч.т.д. № 106/2015г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: