1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 26.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1589 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника ЗД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Г. срещу решение № 380 от 25.02.2015г. по в. дело № 4287/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 5512 от 18.07.2014г. по гр. дело № 2681/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 11 състав и ЗД [фирма] е осъдено да заплати на адвокат Н. М. Б. сумата 9 990 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство на ищците пред САС на основание чл. 38 ЗАдв. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищците на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетения за неимуществени вреди във връзка със смъртта на И. А. Ю. /съпруг на първата ищца и баща на другите двама ищци/, настъпила на 06.12.2010г. вследствие на ПТП от същата дата, в следните размери: на З. М. Ю. от [населено място], [община] сумата 80 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 06.12.2010г. до окончателното й плащане; на И. И. Ю. – малолетен, действащ чрез законния му представител майка З. М. Ю., сумата 100 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 06.12.2010г. до окончателното й плащане; на Ш. И. Ю. – малолетен, действащ чрез законния му представител майка З. М. Ю., сумата 100 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 06.12.2010г. до окончателното й плащане; на тримата ищци сумата 6 500 лв. – разноски по делото. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 11 200 лв. – държавна такса по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба и инкорпорираното в нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. Длъжен ли е съдът да отчете съпричиняване на вредата, ако са събрани доказателства в тази връзка, макар да няма изрично оспорване от заинтересованата страна, точно на същото основание, което е установено като съпричиняващо? Нарушил ли е въззивният съд задължителната практика на ВС – ППВС № 17/1963г. като приема, че съпричиняване е доказано, но не следва да се разглежда от съда, защото нямало изрично възражение в срок? – противоречие с ППВС № 17/1963г., т. 7, решение № 72/12.03.2010г. на ВКС, ІІ г. о.
2. Въпросът за критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди е в противоречие с ППВС № 4/1968г., определение № 137/01.03.2011г. и решение № 93/23.06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на ВКС, ІІ т. о., ППВС № 7/1978г., т. 9, решение № 780/27.12.2010г. на ВКС, ІV г. о., решение № 532/24.06.2010г. по гр. д. № 1650/2009г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 377/22.06.2010г. по гр. д. № 1381/2009г. на ВКС, ІV г. о., решение № 832/10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011г. по гр. д. № 78/2011г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 179/08.09.2010г. по гр. д. № 656/2008г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответниците З. М. Ю. и малолетните И. И. Ю. и Ш. И. Ю., действащи чрез законния си представител и майка З. М. Ю., представлявани от адв. Н. М. Б. оспорват касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите са решени съобразно постоянната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е установил наличието на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ: възникнало застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/ и делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със срок на действие от 31.12.2009г. до 30.12.2010г.; противоправно деяние, извършено виновно от делинквента; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат – ПТП, причинено на 06.12.2010г. по вина на водача на лекия автомобил П. Ветов, в резултат на което е настъпила смъртта на И. А. Ю. – съпруг на първата ищца и баща на останалите двама ищци; причинени неимуществени вреди на тримата ищци в резултат на смъртта на И. А. Ю..
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди въззивната инстанция се е съобразила с много близките отношения между ищците и починалото лице, липсата на бащина подкрепа, която децата са започнали да чувстват, обстоятелството, че загубата на съпруга и родителя не е преодоляна и към момента на постановяване на решението, младата възраст на починалия и момента на настъпване на застрахователното събитие.
За да направи извод за неоснователност на релевираното от ответника по иска с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че починалото лице не е ползвало протектори, решаващият съдебен състав е приел, че причината за смъртта е получената тежка гръдна и коремна травма, а не липсата на протектори. Поради това, че в предвидените в ГПК преклузивни срокове не е направено възражение, че с поведението си мотоциклетистът е нарушил правилата за движение по пътищата, което е допринесло за настъпване на инцидента, въззивният съд не е разгледал по същество това възражение за съпричиняване, релевирано с въззивната жалба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от касатора правни въпроси трябва да са от значение за делото и да са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият в т. 1 първи процесуалноправен въпрос се отнася до предпоставките за намаляване на застрахователното обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в този смисъл е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. По отношение на него не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/1977г., т. 9, ППВС № 17/1963г., т. 7, цитираните от касатора и други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е необходимо застрахователят да възрази, че увреждането е съпричинено от пострадалото лице. С оглед въведените с новия ГПК преклузивни срокове за възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, представянето на доказателства и упражняването на права, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице следва да бъде направено от ответника – застраховател в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, като същият носи доказателствената тежест за установяване на съпричиняването. Съгласно чл. 133 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, които се основават на съществуващи и известни му към този момент факти. Като не е разгледал по същество релевираното с въззивната жалба възражение за съпричиняване от починалото лице на вредоносния резултат поради нарушаване от него на правилата за движение по пътищата, тъй като това възражение не е направено в срока за отговор на исковата молба, а се е произнесъл само по въведеното в преклузивния срок възражение за съпричиняване – пътуване с мотоциклет без протектори, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Вторият въпрос, посочен от касатора в т. 1 от касационната жалба, „нарушил ли е въззивният съд задължителната практика на ВС – ППВС № 17/1963г. като приема, че съпричиняване е доказано, но не следва да се разглежда от съда, защото нямало изрично възражение в срок” не съответства на мотивите на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е разгледал въобще направеното с въззивната жалба възражение за съпричиняване, нито при установяване на фактическата обстановка е приел, че е налице съпричиняване.
Материалноправният въпрос за критериите за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди е съобразен с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., както и в постановените по реда на чл. 290 ГПК множество съдебни решения на различни съдебни състави на ВКС, задължителни за първоинстанционния и въззивния съд /например решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2979/2013г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 130/09.07.2013г. по т. д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други/, съгласно която понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет, продължителност, прогнозите за в бъдеще и други. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с причинените на ищците болки и страдания от смъртта на техния близък /съпруг на първата ищца и баща на останалите ищци/, тяхната продължителност и интензитет, възрастта на починалия и ищците, изключително близките отношения на привързаност. Преценката на отделните факти по делото, отнасящи се до определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е въпрос на обоснованост на решението на въззивната инстанция.
Постоянна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ІІ т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне на размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на И. Ю. и са причинени вредите на ищците, е настъпило на 06.12.2010г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 80 000 лв. за съпругата и по 100 000 лв. за всяко от децата въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Различният изход на споровете по посочените от касатора съдебни актове е обусловен от установената по всеки отделен случай конкретната фактическа обстановка, съответните болки и страдания, които са специфични за всеки случай, и събраните доказателства по всяко дело.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 380 от 25.02.2015г. по в. гр. дело № 4287/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.