4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
С., 19.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2716/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. К. З. – от [населено място], [община] срещу Решение №202 от 05.06.2015 г. по гр.д. №171/2015 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено Решение №1155 от 10.12.2014 г. по гр.д.№4888/2014 г. на Пернишки районен съд, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на М. И. И. – от [населено място] срещу З. К. З. – от [населено място], [община] е признато за установено, че ищецът има вземане 11 050 евро по запис на заповед, издаден на 01.04.2012 г., със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.09.2013 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 5954/ 2013 г. на ПРС, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Основания за допускане на касационна жалба поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, които обосновава с оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест, когато ответникът е възразил за каузални отношения във връзка със записа на заповед, а съдът е приел за неоснователно и недоказано твърдението, че записът на заповед е издаден във връзка с преддоговорни отношения – предоставяне от ищеца на сумата 3000 лв. в заем на ответника, която кауза е неосъществена – възражение за несбъднала се кауза – въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – к.т.д.№672/2010 г. ІІ т.о. Извежда въпроса: следва ли решаващият съд да изследва връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, като причина за издаването му и при наличие на възражение за наличие на кауза, чия е доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение.
Ответникът по касационната жалба М. И. И. – от [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск за установяване на вземане, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК ( изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди решението, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е признато за установено, че ищецът има вземане срещу ответника за 11 050 евро по запис на заповед, издаден на 01.04.2012 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, е приел, че първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест в съответствие с ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Направил е извод, че записът на заповед съдържа изискуемите се в чл. 535 ТЗ реквизити и не е опорочен от това, че текстът не е изписан само от едно лице – ответникът е попълнил личните си данни и е подписал записа на заповед, а ищецът – останалия текст, като е недоказано твърдението на ответника, че е подписал празна бланка, впоследствие попълнена от ищеца. За недоказано съдът е приел и възражението на ответника за връзката на записа на заповед с каузални отношения на страните – преддоговорни отношения по предоставяне на заем от ищеца на ответника и гаранционно обезпечителна функция на записа на заповед, по което възражение съдът е изложил, че доказателствената тежест е на ответника, съобразно ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което му е указано с доклада по чл. 146 ГПК.
С оглед изложеното, въпросът върху коя от страните е доказателствената тежест при възражение на издателя на запис на заповед, че е налице каузално правоотношение, което записът на заповед обезпечава – отношения по предоставяне на заем, е релевантен за спора, тъй като обуславя изхода му. Този въпрос е решен в съответствие със задължителната съдебна практика – т.17 на ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №48/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК. Тази практика е в смисъл, че когато въз основа на запис на заповед, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, предмет на делото по иска по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, е съществуване на вземането,основано на записа на заповед; в този случай ищецът, който се е снабдил със заповед за изпълнение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект – доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Доказването на каузално правоотношение, като причина за издаване на записа на заповед, е необходимо при въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на записа на заповед. В посочените случаи всяка от страните съобразно чл. 154 ал. 1 ГПК доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си. При въведено от ответника твърдение за каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, той доказва фактите, на които основава твърдението си – доказва каузалната сделка.
В съответствие с тази практика и въз основа на събраните доказателства: обясненията на ищеца за начина на изготвяне на записа на заповед и съдебно – почерковата експертиза, въззивният съд е приел за неоснователно оспорването от ответника на валидността на записа на заповед и е заключил, че е налице редовен от външна страна менителничен ефект. Изводът, че е недоказано твърдението на ответника за каузална сделка – преддоговорни отношения на страните по предоставяне на заем, като записът на заповед е имал гаранционно – обезпечителна функция, въззивнвият съд е извел съобразил приетото в т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №48/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК относно разпределението на доказателствената тежест между страните когато ответникът оспорва вземането на ищеца, основано на запис на заповед с възражение, че е налице каузална сделка, чието изпълнение записът на заповед обезпечава.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №202 от 05.06.2015 г. по гр.д. №171/2015 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: