1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 23.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1310 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. К. К. срещу решение № 37 от 15.01.2015г. по в. т. дело № 1618/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в следните части: 1/ с която е обезсилено решение № 3564 от 08.07.2014г. по гр. дело № 2331/2013г. на Варненски районен съд, 11 състав в частта, с която е отхвърлен иска на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 18 000 лв. на основание чл. 49 ЗЗД и делото е върнато на Варненски районен съд за произнасяне по главния иск с правно основание чл. 265 ЗЗД; 2/ с която е отменено частично първоинстанционното решение и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 615,75 лв., представляваща разлика в цената на доставения и монтиран на сградата обков на дограма, поради отклонение от уговорения в договора за изработка от 21.07.2011г. вид обков „Р.“ на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; 3/ с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на „Б. И. К.“ О. на основание чл. 55 ЗЗД сумата 1 193 лв. – заплатена по договор за изработка от 21.07.2011г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. При условие, че с преки процесуални действия – молба по делото от 14.03.2013г., подредена на лист 49 от делото, с която ищецът е уточнил петитума на иска си, като е заявил, че поддържа същия само на основание претърпяните вреди, задължен ли е съдът да се произнася по първоначално предявения иск като главен иск, при положение, че с уточняващата молба той не е заявен като поддържан?
2. При положение, че се касае за реално изпълнение и обектът, дограмата и обковът върху нея би следвало да са на място и да могат да бъдат видяни и установени разликите, особено пък при условие, че обектът се намира във владение на ищеца, следва ли да се уважава претенция по свидетелски показания и без измерване на място, без нито едно вещо лице или друго лице, определено от съда да е видяло, изброило и измерило евентуално различния обков? – по уважената част за 615,75 лв. по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
3. Трябва ли да изхождаме само от договора и евентуално подписани между търговци анекси, за да установим има ли настъпила промяна в една поръчка или за развитието на правоотношението между две страни по един договор можем да съдим и по конклудентни действия като приемане на извършената работа чрез подписване на акт образец 19 с отразяване на промяна на част от асортимента на доставените стоки и извършените работи? – по уважената част за 1 193 лв. по чл. 55 ЗЗД.
Ответникът /ищец в първоинстанционното производство/ [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. А. М., преупълномощена от Адвокатско дружество „М. и К.“, оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за обезсилване на решението на Варненски районен съд по първия процесуалноправен въпрос. Относно втория и третия процесуалноправни въпроси прави възражение за недопустимост на касационната жалба, тъй като решението в частта за сумите 615,75 лв. и 1 193 лв. не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ в следните обжалвани части на въззивното решение: частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 615,75 лв., представляваща разлика в цената на доставения и монтиран на сградата обков на дограма, поради отклонение от уговорения в договора за изработка от 21.07.2011г. вид обков „Р.“ на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 55 ЗЗД сумата 1 193 лв. – заплатена по договор за изработка от 21.07.2011г. С императивна разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, тъй като предявените искове са по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за изработка, а искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на надвнесена сума по договора за изработка. Поради това и с оглед факта, че предявените в обективно съединение искове за заплащане на обезщетение за некачествено изпълнение на доставената дограма, изразяващо се в отклонение от уговорените с договора параметри – изработване на петкамерна дограма с турски обков вместо шесткамерна дограма с обков „Р.“ на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД общо в размер 1 500 лв. и за връщане на надвнесена сума по договора за изработка в размер общо 1 431,60 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 19.02.2015г., старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г., не намира приложение. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение в посочените части.
Касационната жалба е процесуално допустима в останалата част – срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилен първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 18 000 лв. на основание чл. 49 ЗЗД и делото е върнато на Варненски районен съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 265 ЗЗД, въззивното решение подлежи на касационен контрол. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е установил наличието на възникнало между страните правоотношение по договора за изработка на СМР от 21.07.2011г. за процесната жилищна сграда в [населено място], кв. Чайка. Приел е, че ответникът по исковата молба – изпълнител по договора за изработка е монтирал дограма на сградата и впоследствие е демонтирал част от дограмата – конкретно отваряемите части на южната фасада през м. май 2012г. За да обезсили решението на Варненски районен съд в частта по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД и върне делото за ново разглеждане от друг състав, въззивният съд е приел, че в тази част решението е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не е разгледал главния иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 18 000 лв. – стойност на демонтираната от ответника отваряема дограма на южната фасада на сградата чрез намаляване на договореното възнаграждение, а се е произнесъл направо по евентуалния иск за заплащане на сумата 18 000 лв. като обезщетение за причинените на ищеца – възложител вреди на основание чл. 49 ЗЗД. Изложил е съображения, че поради това, че отделните основания на претенцията се изключват взаимно /договор и деликт/, същите са заявени в евентуално съединяване на исковете така, както са докладвани от съда и възприети от страните в първото съдебно заседание, но съдът в решението си недопустимо е разместил начина на съединяване на претенциите и се е произнесъл само по евентуално съединения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора първи процесуалноправен въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в съответната част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция или по начин, различен от поискания от ищеца /например различен начин на съединяване на предявените искове или разместване на главния и евентуалния иск/ постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
В постоянната си и непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава искът и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е ППВС № 6/21.02.1979г., както и решение № 51/07.04.2009г. по т. дело № 623/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 176/03.11.2010г. по т. дело № 118/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 186/26.11.2010г. по т. дело № 417/2009г. на ВКС, ТК и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Определените от въззивния съд правни основания на предявените в обективно евентуално съединение искове по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД са направени въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявения петитум.
Когато са предявени в обективно евентуално съединение искове срещу един ответник, като главният иск е с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а евентуалният – по чл. 49 ЗЗД, впоследствие ищецът е посочил, че поддържа иска за обезщетение за претърпени вреди, без да е оттеглил или да се е отказал от иска по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съдът дължи произнасяне по главния иск, а ако условието за разглеждане на евентуалния иск се е сбъднало, следва да разгледа и него.
Касаторът не е доказал наличието на основания за промяна на създадената безпротиворечива съдебна практика, не е установил промяна на обществените условия и законодателство, налагащи намирането на нови правни разрешения по прилагането на относимите проесуалноправни норми и пораждащи необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика.
Посочените от касатора втори и трети процесуалноправни въпроси се отнасят до въззивното решение в частта, неподлежаща на касационно обжалване, поради което настоящият съдебен състав не ги разглежда.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд в частта, с която частично е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника, изчислени съразмерно на недопустимата част на касационната жалба, не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че са направени за настоящото производство – не са представени доказателства, че уговореното за плащане по банков път адвокатско възнаграждение е изплатено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 15.01.2015г. по в. т. дело № 1618/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която е обезсилено решение № 3564 от 08.07.2014г. по гр. дело № 2331/2013г. на Варненски районен съд, 11 състав в частта, с която е отхвърлен иска на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 18 000 лв. на основание чл. 49 ЗЗД, и делото е върнато на Варненски районен съд за произнасяне по главния иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и в зависимост от това произнасяне – по евентуалния иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 37 от 15.01.2015г. по в. т. дело № 1618/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в следните части: 1/ частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 615,75 лв., представляваща разлика в цената на доставения и монтиран на сградата обков на дограма, поради отклонение от уговорения в договора за изработка от 21.07.2011г. вид обков „Р.“ на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; 2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 55 ЗЗД сумата 1 193 лв. – заплатена по договор за изработка от 21.07.2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане частично касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.