5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
С., 24.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1876/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Х. и ко.” К. – [населено място] срещу Решение № 157 от 16.01.2014 г. по т.д. №363/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №310 от 11.08.2013 г. по т.д. №178/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му и тази на присъединения кредитор [фирма] – [населено място] за обявявяане на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] – к.к.”Слънчев бряг, [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба – изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят описва данните по делото и сочи, че с недопускане на доказателства от АС, последният се е произнесъл по съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Поставя въпроси за доказателствената сила на вторичен счетоводен документ, за доказателственото значение на счетоводните книги, за съставения от длъжника баланс и поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е допуснал доказателствените му искания, с което е преклудирал възможността за експертиза, която да даде отговор на основния въпрос по делото на базата на представени от длъжника пред официални органи счетоводни документи, от които да се установи действителното му състояние. Сочи ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС за правомощията на въззивния съд служебно да назначи експертиза. Формулира съществения за делото процесуално – правен въпрос: отказът на въззивния съд да допусне доказателствени искания на страната и назначаването на експертиза, основана на тях, и свързания с това въпрос: дали въззивният съд е длъжен да разгледа, да обсъди и да се произнесе по всички заявени от жалбоподателя оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и възражения по предявената молба. Като отново подчертава, че въззивното решение е порочно, постановено в противоречие с практиката на ВКС, което основава на данните по делото, и на необсъждането от въззивния съд на всички негови възражения в противоречие със съдебната практика – ТР№1/19.02.2010 г.;Р№24/28. 01.1010 г. и Р.№ 217/09.06.2011 г. на ВКС, иска да се допусне разглеждане на касациноната жалба на основание чл.280 ал.1т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – к.к. ”Слънчев бряг, [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда и не е посочил по този въпрос някое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна, а ответникът по касационната жалба „Р. (България)”ЕАД – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлена молба по чл. 625 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ, въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението на „Х. и ко” К., че при преценка на финансовото състояние на длъжника, първоинстанционният съд е изходил от заключението на вещото лице на л.1019, в което е констатирана по баланса на длъжника към 20.06.2013 г. касова наличност 2 2576 000 лв. и показателите за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна са над единица, въз основа на което заключение е приел, че дружеството е в състояние да обслужва задълженията си, а не е отчел частта от заключението относно коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост – отрицателни величини. Съдът е проследил касовата наличност във времето на база представените баланси и съобразно заключението на л.923, както и изготвените преди това заключения и е посочил, че не може да се приеме, че тази наличност е натрупана в хода на производството, преценил е установените коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост, както и коефициентите за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна, които налагат извод, че длъжникът е в състояние да обслужва текущите си изискуеми задължения към кредиторите, като споразумението с [фирма] и разсрочването на дълга до 31.12.2018 г., е повлияло на коефициентите на ликвидност, които вече са със стойности над единица. По съображения, че не се установява по делото спиране на плащанията, като обективно състояние, което да е резултат на трайна обективна невъзможност на длъжника да изпълнява задълженията си и като е обсъдил заключението на вещото лице на л. 776 за извършени плащания на посочените дати, както и плащанията към [фирма] – заключението на л. 776, е заключил, че финансовите затруднения на длъжника са с временен характер, и не представляват обективно състояние на невъзможност да погасява задълженията си.
С оглед изложеното и като се доуточнят изведените от жалбоподателя въпроси, могат да се формулират решените по делото процесуално – правни въпроси: 1. За недопускането от въззивния съд на нови писмени доказателства, поискани с въззивната жалба, с което действие страната твърди, че се преклудира възможността й да поиска назначаване на експертиза и 2. За задължението на въззивния съд да разгледа, да обсъди и да се произнесе по всички заявени от страната оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Тези въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика.
По въпроса за предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл. 266 ал. 3 ГПК относно поискани в първоинстанционното производство и недопуснати поради процесуални нарушения на съда доказателства, са постановени на основание чл. 290 ГПК:Р.№224/02.07.2010 г. по гр.д.№177/2010 г. на ІІ г.о. и Р.№72/09.07.2012 г. по т.д.№ 398/2011 г. на ІІ т.о., в които е прието, че в този случай за въззивния съд възниква задължение да се произнесе с определение по чл. 267 ГПК за допускане или недопускане на доказателствата в зависимост от преценката дали са осъществени предпоставките на чл. 266 ал. 3 ГПК и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора. За производството по несъстоятелност е създадена специалната разпоредба на чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, съгласно която съдът може по свои почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите актове, и с Р.№153/23.12.2010 г. по т.д.№ 255/2010 г. на ВКС, І т.о. по въпроса за съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало (чл. 266 и чл.7 ГПК) в т.ч. когато съдът разполага с правомощието да събира доказателства по служебен почин (чл. 621а ал.1 т. 2 ТЗ), е прието, че в производството по несъстоятелност е приложима специалната разпоредба на чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ – не е необходимо доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове. Това обаче не освобождава въззивния съд от задължението да прецени относимост към предмета на спора на поисканите от страната доказателства и с определението си по чл. 267 ал. 1 ГПК да се произнесе допуска или не тези доказателства, и допуска ли служебно доказателства, необходими за изясняване на делото. Неизпълнението на тези задължения на въззивния съд представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Посоченото от жалбоподателя ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС за правомощията на въззивния съд служебно да назначи експертиза, включително при прилагането на императивна материалноправна норма, е неотносимо към изведения въпрос.
С подадената въззивна жалба „Х. и ко” К. – [населено място] е поискал да представи писмени доказателства, въз основа на които сега обосновава, че като не са допуснати от съда, му е преклудирано правото да поиска експертиза, която да установи действителното финансово състояние на длъжника. Въззивният съд мотивирано в определението по чл. 267 ал. 1 ГПК е отказал да допусне поисканите доказателства по съображения, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи финансовото състояние на длъжника, с което не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, нито се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика.
Въпросът за задължението на въззивния съд да разгледа, да обсъди и да се произнесе по всички заявени от страната оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика – ППлВС №7/27.12.1965 г. и ППлВС №1/10.11.1985 г. и със създадената от ВКС практика на основание чл. 290 ГПК, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235 ал. 2 и 3 ГПК. Въззивният съд е постановил решението в съответствие със съдебната практика, извел е изводи за финансовото състояние на длъжника въз основа на релевантните за спора писмени доказателства и многобройните изслушани счетоводни експертизи, след обсъждане доводите на страните и като е изложил подробни съображения защо счита за неоснователни направените от жалбоподателя възражения, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ал. 2 ГПК, обосновал е защо искането за несъстоятелност на длъжника е неоснователно, с които си действия не е процедирал неправилно.
Доводите за неправилност и необоснованост на решението съставляват касационни основания по чл. 281 ГПК и не следва да се обсъждат в производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 157 от 16.01.2014 г. по т.д. №363/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: