1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр. София, 26.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2199 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца ЗК „Бяла река“, [населено място], Хасковска област чрез процесуален представител адв. Д. Д. Г. срещу решение № 193 от 30.04.2014г. по в. гр. дело № 231/2014г. на Окръжен съд Хасково, граждански състав, с което е потвърдено решение № 908 от 18.12.2013г. по гр. дело № 2125/2013г. на Районен съд Хасково, с което е отхвърлен предявеният от ЗК „Бяла река“, [населено място] срещу [фирма], [населено място] по чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието за сумата 12 000 лв., представляваща наем за периода от 05.03.2012г. до 31.12.2012г. на 1 442 дка земеделска земя, сумата 266 лв. – стойност на извършените услуги изораване на 194 дка и за дисковане на 133 дка, и сумата 6 873,31 лв. по 5 броя фактури и сумата 120 лв. – превоз, всички дължими суми по договор за отдаване под наем на земеделска земя от 05.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и разноски, като неоснователен и недоказан.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона:
Въззивният съд в противоречие на закона и съдебната практика приема, че договорът, сключен на 05.03.2012г. между страните, е договор за аренда, без да даде определение на договор за аренда и договор за наем и без да разграничи двата вида договори; в мотивите на решението се съдържат противоречия – от една страна съдът приема, че се касае за договор за аренда, а от друга страна приема, че отношенията между страните са от извъндоговорно естество; съдът не е определил приложимата правна норма; в противоречие на закона и съдебната практика въззивният съд не е обсъдил задълбочено събраните доказателства и разпоредбите на чл. 228 и следващите от ЗЗД и не е субсумирал основанието под приложимата правна норма, вследствие на което е направил незаконосъобразни и необосновани изводи.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че със сключения на 05.03.2012г. договор страните уреждат правна връзка относно предоставяне на подробно описани земеделски земи и движими вещи за земеделска продукция и трайни насаждения за срок от една стопанска година срещу представяне на 25 кг зърно на декар или 10 лв. на декар на годишна база, като плащането се дължи на обработените площи до 1 ноември на всяка текуща година. Страните са уговорили и задължение на въззиваемото дружество /ищеца/ да поеме всички разходи, свързани с обикновеното ползване и текущо поддържане на наетата техника, инвентар и сграден фонд на кооперацията.
Решаващият съдебен състав е анализирал нормите на чл. 1, ал. 3, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 4, чл. 4 ЗАЗ, § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ, чл. 9, ал. 1 ЗАЗ, съпоставил ги е с разпоредбите на чл. 1, чл. 3 и чл. 5 от договора и е направил извод, че възникналите между страните отношения не касаят договор за наем, а са от извъндоговорно естество. Изложените обстоятелства относно предмета на договора /предоставянето на земеделска земя, поемането на разходите по наетата техника, инвентар и сграда, уговореното плащане алтернативно – земеделска продукция на декар или в паричен размер на декар/ и уговорения срок /стопанска година – единица време изцяло присъща само на договора за аренда в земеделието, предвид особеностите на земеделската дейност и нейния сезонен характер/ очертават особените изисквания и характерни черти на договора за аренда в земеделието за разлика от обикновения договор за наем на вещи по чл. 228 и следващите от ЗЗД. Въззивният съд е приел наличието на воля на страните да уредят отношения по аренда в земеделието, но поради неспазване на предвидените в чл. 3 ЗАЗ формални изисквания за този тип договори, а именно липса на нотариална заверка на подписите на страните, липса на вписване в нотариалните книги и регистриране в съответната земеделска служба, е направил извод, че договорът не може да породи предвиденото действие на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
За да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, въззивната инстанция е приела, че между страните няма сключен договор за наем. Липсва и евентуално или алтернативно предявени претенции, които да обосноват осъждането на ответника на друго правно основание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Направените в касационната жалба и приложеното към нея изложение оплаквания, че въззивният съд в противоречие на закона и съдебната практика е приел, че сключеният между страните договор е договор за аренда, че не е разграничил договора за аренда и договора за наем, че в мотивите на решението се съдържат противоречия, че съдът не е определил приложимата правна норма, както и че въззивният съд не е обсъдил задълбочено събраните доказателства и разпоредбите на чл. 228 и следващите от ЗЗД и не е субсумирал основанието под приложимата правна норма, вследствие на което е направил незаконосъобразни и необосновани изводи, представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката дали направените от въззивната инстанция изводи е в съответствие с доказателствата и правилата на логическото мислене не може да бъде направена от касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК, тъй като се отнася до правилността на решението и подлежи на проверка в производството по чл. 290 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и поради това, че касаторът не е посочил и аргументирал кои правни норми са неясни, неточни или противоречиви или приложението им следва да бъде осъвременено.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Хасково. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 193 от 30.04.2014г. по в. гр. дело № 231/2014г. на Окръжен съд Хасково, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.